Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

Стомахът на Тайлър се сви. Почти стигнаха. Ръцете й се изпотиха. Воланът се хлъзгаше. Тя избърса дланите си, една по една, в крачолите на кадифените джинси.

— Хайде първо да потърсим къде ще пренощуваме, преди да разпитваме за Дан — предложи тя.

Нора се съгласи.

Пътят свиваше вдясно, в полите на планинското възвишение. Надписът до канавката гласеше: „ДОБРЕ ДОШЛИ В МАЛКАСА ПОЙНТ, население 400 жит. КАРАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО.“ Тайлър си пое дълбоко дъх. Белите й дробове се изпълниха докрай.

Тя се вгледа пред себе си. Пътят беше равен и прав. Водеше към центъра на града. Селището беше малко — само няколко пресечки с магазини от двете страни на улицата, преди асфалтът да завие в далечината и да изчезне в гората.

— Че мястото е затънтено, както и да е — обади се Нора, — но трябва да има мотел. И искрено се надявам това да не е този — добави тя, гледайки надясно.

Тайлър също погледна. През пречките на желязна ограда видя двуетажна викторианска къща с овехтели стени, издадени прозорци и островърха кула.

Нора каза:

— Виждаш ли, а ние си мислехме, че къщата в „Психо“ е снимана в студио.

— Може да са я преместили.

— Дали да не спрем и да я посетим?

— Точно това ми се иска в момента — отговори Тайлър и продължи да кара.

Мустангът ги следваше на близко разстояние, докато караха през града.

Нора се залепи за предното стъкло и започна да разглежда сградите от двете страни на пътя.

— Къде ли е хотелът на „Холидей Ин“?

— Все пак не може да няма мотел.

— Аз поне не виждам. Може би трябва да спреш на бензиностанцията и да попитаме.

— Така или иначе, трябва да заредим — отбеляза Тайлър.

Даде мигач, след това се престрои и спря до колонките с бензин. Изгаси двигателя и погледна през рамо. Мустангът спря на островчето за самообслужване и от колата слезе Ейб. Кимна й за поздрав. После се обърна, за да отвори капачката на резервоара.

Тайлър дръпна ръчката за освобождаване на предния капак и в същия момент пред колата се появи кльощав мъж с кисела физиономия. Наведе се към нейния прозорец. На табелката с името му беше изписано Бикс. Надникна в колата, измери с поглед двете момичета и ъгълчето на устата му се изви.

— Кажете, млади дами.

— Добър ден. Напълнете резервоара с безоловен, ако обичате.

Той потупа прозореца на колата и с нехайна походка мина от другата страна.

— Май трябва да отида до кенефа — каза Нора. — Докато е време!

Слезе от колата, заобиколи колонките и се отправи към сградата на бензиностанцията.

Тайлър също излезе. Протегна се и се почувства по-добре, когато раздвижи мускулите си. Полъхът от океана беше свеж. С деликатния аромат на боровете се смесваше острата миризма на бензин. Морският бриз охлади запотения гръб на блузата й. Тя отстрани залепналата дреха от кожата си.

Докато пълнеше резервоара, Ейб гледаше в помпата.

Бикс се приближи и Тайлър се обърна към него.

— Да проверя ли двигателя? — попита той.

— Да, ако обичате.

Той кимна. Очите му се плъзнаха към гърдите й. Спряха се там за миг, преди да ги отмести. След това пристъпи покрай нея. Наведе се към капака и мушна ръка под него, търсейки лоста.

Тайлър се огледа, за да се увери, че блузата й не е разтворена. За щастие беше закопчана.

— Има ли наоколо място за нощуване? — попита тя.

— Нещо като мотел ли търсите?

— Да.

Той облиза долната си устна и впери поглед в гърдите й, сякаш отговорът беше изписан някъде там.

— Има само едно място. Мотелът „Уелкъм Ин“, на по-малко от километър по пътя, вдясно.

— Благодаря — отвърна му тя.

Той вдигна предния капак. Тайлър беше доволна, че е скрита от погледа му. Поколеба се дали да не попита къде се намира улица „Сийсайд“, но не желаеше да общува повече с него. Можеше да намери адреса на Дан и без помощта на този развратник.

Ейб продължаваше да стои приведен над задницата на колата си и да налива бензин. Тя тръгна към него. Той я видя и се усмихна.

— Какво става?

— Служителят на бензиностанцията каза, че имало мотел на по-малко от километър по пътя.

— Тъкмо започнах да се чудя дали ще намерим приют.

— По всичко личи, че има един-единствен — „Уелкъм Ин.“

— Браво.

— Каза, че е от дясната страна.

— Добре. Ще караме зад вас.

Чу се леко щракване. Ейб извади маркуча от резервоара. Отстъпи една крачка назад, като го държеше настрани от себе си, за да не капне бензин по маратонките му „Найк“. Окачи обратно струйника и помириса пръстите си. Забеляза, че Тайлър се усмихва.