Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— Вони — съобщи той.

Тя се засмя:

— В колата имаме парфюмирани тоалетни кърпички.

— Благодаря. Вече съм голям мъж. Мога да преживея миризмата.

Завинти обратно капачката на резервоара.

— Маслото е спаднало с половин литър — съобщи Бикс, появявайки се зад нея.

— Благодаря — отговори тя. — До скоро!

Обърна се към Ейб и се върна в колата. Гледайки през прозореца, видя го как плати в брой и пъхна портфейла в задния си джоб, който леко се изду. Другият джоб, който очевидно бе празен, прилягаше гладко.

Дясната врата на колата шумно се отвори.

— Ехо — извика Нора, докато се качваше.

— Добре ли си? — попита Тайлър.

— Добре, като при лошо време. Разпита ли онзи Клайд 8 8 В американския жаргон Клайд е обидно прозвище и означава глупак, смотаняк. — Б.пр. за мотела?

— Името му е Бикс. Да. Право напред.

— Страхотно.

Когато Бикс се появи отново, Тайлър извади кредитната си карта.

— Единайсет и петдесет — каза Бикс.

Тайлър му подаде картата и той изчезна към сградата.

— Какъв пуяк!

— Защо?

— Облещи ей такива очи — тя впери поглед в гърдите на Нора, шавайки с вежди и облизвайки с език устни.

— Покани го на среща. На всяка цена.

— Непременно!

Миг по-късно „пуякът“ застана пред колата. Записа набързо регистрационния номер и се върна до прозореца на Тайлър. Тя прибра кредитната карта и подписа фактурата.

— С тези типове ли сте? — попита той.

Тайлър не отговори.

— Те са нашата охрана, от тайните служби — отсече Нора.

— Така ли? Кого се опитвате да будалкате?

Тайлър извади картата си от калъфа.

— Пред Вас е г-ца Картър, а Вие не я познавате?

Откъсна първия екземпляр от фактурата.

— Е, сигурно не я познавате — продължи Нора. — Тя е инкогнито.

Тайлър му върна кочана. Той го дръпна от ръцете й и се опули на Нора.

— Много смешно!

Тайлър включи двигателя. Отпусна ръчната спирачка и премина на първа скорост.

— Наха…

Натисна съединителя и колата потегли.

— Това не го разбрах — извика Нора и се обърна от мястото си.

— Аз го чух — каза Тайлър.

— Каква ме нарече?

— Нахакана пикла — обясни Тайлър и излезе на пътя.

— Наистина ли?

— Моля те, не му показвай среден пръст. Разбра къде ще отседнем.

— Правилно. Страхливец такъв!

— По-скоро страхливката съм аз.

— Улица „Сийсайд“ ли търсите? — повтори любезно плешивият мъж зад гишето на рецепцията. — През града ли минахте на идване?

— Да — отговори му Тайлър.

— По-скоро през нещо подобно на град — добави Нора.

Мъжът се подсмихна. Същото направи и Джек Уайът, който чакаше с Ейб зад тях.

— И така — продължи мъжът, — трябва да се върнете обратно в онова подобно на град място. Точно от страната на замъка на чудовището ще видите черен път.

— От страната на „Къщата на Звяра“? — попита Тайлър.

— Точно така. Замъкът на чудовището. Пътят се казва „Плажна алея“ и води към паркинга на плажа. Но не е нужно да ходите толкова далече. Само след стотина метра ще видите улица „Сийсайд“. Пада се вдясно. Не се свива вляво.

— Благодаря Ви — каза Тайлър.

— Кой е най-хубавият ресторант наблизо? — позаинтересува се Нора.

— Близо до целта сте. Съседната сграда. „Керидж Хаус“. Аз съм пристрастен, тъй като заведението е мое, но нямате друг избор. Предлагаме крехки пържоли и морска храна. В добра обстановка. На умерени цени — погледна часовника на ръката си, която за разлика от главата му, бе покрита с косми. — Ако търсите нещо да утолите жаждата, точно сега е времето. Започва нашият „щастлив час“. Две питиета на цената на едно плюс безплатни мезета. Намалението е до шест часа.

— Защо не! — съгласи се Нора и се завъртя. — Хей, момчета, да се видим там, да кажем след час и нещо?

— Аз ще съм там — увери я Джек.

Ейб кимна и срещна погледа на Тайлър.

— Сега ли отиваш да търсиш твоя приятел?

— Да.

— Успех!

— Благодаря.

Погледна намръщено в краката си и отново вдигна поглед към нея.

— Поканата за вечеря остава. Покани и него.

— Добре! — каза тя. — Него и съпругата му!

— Вечният песимист — каза Нора.

— Късмет, все пак.

— Точно от това имам нужда в момента.

Ейб и Джек останаха на рецепцията да се регистрират. Нора последва Тайлър навън.

— Все още ли искаш да потърсиш Дан?

— Какво искаш да кажеш?

— По всичко личи, че Ейб сериозно си пада по теб.

Тайлър изтича по стъпалата на верандата и се качи на колата. Нора седна до нея.

— Страхотен е — добави тя.