Ричард Леймън - В тъмните гори

Тогава момчето от лявата й страна пусна другата й ръка. Корди погледна към коленичилата наблизо Лили. Тя дишаше учестено. Лицето й беше зачервено. Момичето зад нея въртеше кокала в ръцете си. Едноръкото момиче пък, цялото покрито с пот, стоеше неподвижно с прикован в Корди гневен поглед.

Ревност?

Тя ревнува, помисли си Корди. Тя ревнува от мен!

Най-младичкият й се възкачи. Пъхна в нея пениса си. Беше по-малък от тези на другите. Устата му се насочи към едната й гърда. Засмука зърното. После започна да го дъвче. Корди потрепери от болка и заскуба с ръка тревата. В следващия миг болката стана нетърпима. Сграбчи момчето за косата и отметна главата му назад.

То се озъби като разлютено псе.

Корди чу отривист смях. Погледна към едноръкото момиче и видя злорада усмивка на устните й.

— Провали всичко — обади се Лили.

Тези думи изпълниха Корди с внезапен смразяващ страх. Тя привлече към себе си главата на момчето у го целуна в устата. Напъха език в нея. Погали гърба му. Стисна бузите на задника му и притисна още по-плътно тялото му към себе си. Момчето изстена от удоволствие. Хванала с длани главата му, тя я придвижи обратно към гърдата си. Той пак я засмука и задъвка. Тя извика от болка, но продължи да се поклаща с него и да стиска задника му. Накрая пъхна пръст в стегнатия му анус. Той се разтърси в спазми. Изстена и се задъха, докато се изпразваше.

Момчето се изправи на крака. Имаше изтощен, но доволен вид. Посочи ерекцията си, каза нещо и се присъедини към другите две момчета.

Корди се надигна и седна.

Трите момчета се впуснаха в разисквания. Клатеха глави и сочеха към нея.

Внезапно едноръкото момиче изкрещя. Извади с рязко движение нож от кожения си колан и го запокити на земята. Устата й забълва странни думи.

Момчетата закимаха.

— Кофти — каза Лили.

— Какво става?

— Кигит казва, че за нищо не ставаш. Тя не иска да се присъединиш към нас. Казва, че си слаба и много зелена. Казва също, че иска да се бие с теб.

— Да се бие с мен?

Момчетата кимаха одобрително на онова, което им казваше Кигит. Тя се отдели от тях и тръгна към Корди.

— Добре ще е, ако се изправиш — каза Лили.

— Ще трябва да се бия с нея?

— Да.

Докато момичето приближаваше, Корди стана на крака. Чувстваше ги как треперят от слабост. Влагалището й я болеше. От него се стичаше сперма. Вътрешната част на бедрата й беше станала лепкава като от сироп.

Отстъпи назад. Озова се на противоположната страна на храсталака. Запита се дали да не се обърне и да побегне.

Кигит се усмихна странно. Посочи с ръка някъде зад гърба й.

Корди не се обърна. Не се хвана на толкова елементарен номер. Продължи да отстъпва. Десният й крак се подхлъзна върху нещо влажно. Бързо отскочи, за да запази равновесие. Но се спъна в някакво препятствие.

Падна по гръб. Бързо се надигна и видя, че се намира сред разхвърлени наоколо човешки останки — ръце, крака, два разкъсани торса.

Кигит взе от земята парче месо и го запрати към Корди.

Улучи корема й. Корди изкрещя и скочи на крака.

Кигит грабна една отрязана ръка. Долепи я до собственото си чуканче и я заразмахва като пародия на собствена.

Корди се обърна и побягна. Чуваше зад себе си стъпките на момичето. Явно я застигаше. Корди рязко сви встрани. Прескочи един дънер и се шмугна в близкия гъсталак, който изподра кожата й. Но Кигит продължи да я догонва.

Къде ли бяха другите? Момчетата? Ако трябваше да се — справи само с това момиче… с това едноръко момиче…

Корди полетя напред, когато Кигит я спъна. Стовари се по очи на земята. Падането беше болезнено. Клечки и трънак изподраха лицето и цялото й тяло. Понечи да се надигне, но Кигит се стовари върху гърба й. Корди падна. Единствената ръка на Кигит стисна гърлото й. Спря дишането и Корди я хвана с две ръце и я отхвърли.

Търкулнаха се встрани. Но Кигит беше върху нея. Възседна гърдите й. Нанесе й юмручен удар между протегнатите й ръце. Юмрукът на едноръката се стовари като чук върху носа й. Размаза го. Корди безпомощно разпери ръце встрани. Кигит тутакси ги притисна с колене към земята. Ударите й продължиха да валят върху лицето на Корди. В един момент секнаха.

Останала с отворени очи, Корди беше твърде зашеметена, за да се бори. Тя гледаше момичето, което беше надвесило ухилената си физиономия. То се приближи още повече. Съсухрената ръчичка се заклатушка пред лицето на Корди. Ръката се сниши още повече. Сухите пръсти се провлачиха през челото й.