Ричард Леймън - Нощно шоу

Това бе изходната точка.

Гледаше го, притеснена и развълнувана, и се питаше дали и той изпитва същото. Не изглеждаше нервен. По-скоро учудено се взираше в очите й, сякаш търсеше отговор на въпросите, които вълнуваха и нея: докъде ще доведе всичко това — до щастливо удовлетворение и край на самотата или до нова горчива раздяла? Две крайности. Риск от провал. Изведнъж се почувства объркана и изплашена. Ръката й бе мокра и студена. Дани разтри длани, стисна ръце и сви юмруци под брадичката си.

— Дани?

Тя се опита да се усмихне.

— Не съм сигурна дали съм готова за това.

— Аз също. Хайде да се откажем.

Отговорът му я накара да избухне в смях.

— Страхливец!

— Виждаш ли колко е лесно сега, като не се налага да се тревожим за сериозна връзка, обвързване, за болката от раздялата?

— Много по-лесно е — призна тя. — И все пак предпочитам другото.

— Аз също.

— Да опитаме тогава.

— Поне докато не се появи нещо по-добро.

— Ти наистина си страхливец!

— Виждаш ли? Колко бързо вникна в същността ми.

Появи се келнерът и двамата си поръчаха ребра. Когато поднесоха вечерята, Джак каза:

— Не се старай да ядеш прилично. Не ме карай да се чувствам неудобно.

Скоро на Дани й стана ясно, че и да иска, не би могла. Мазнината и пикантният сос лепнеха по пръстите й, стичаха се по брадичката й. За щастие масата бе добре заредена със салфетки. Тя употреби цял куп, но Джак дори я надмина. Дани усмихнато го наблюдаваше, докато триеше омацаните си брада и мустаци.

— Трябва да се чувстваш поласкана — рече той. — Не бих се унижил до такава степен пред кой да е.

— Приличаш на мечок, докопал буркан с мед.

— Моля те. И без това е трудно да запазиш достойнство, ядейки ребра, за да се налага да преглъщаш сравнения с мечоци.

— Мислех си за Мечо Пух.

— Тра-та-та-там! Как можа!

Когато в чиниите им останаха само оглозганите кости, Джак се надигна.

— Ще ми трябват сапун и вода. Връщам се веднага.

Той се отдалечи. Дани се облегна на стола и огледа ресторанта. Келнерите сновяха между претъпканите маси; двама мъже оживено разговаряха, размахвайки вилици; някакъв закъснял за срещата мъж потупа очакващия го сътрапезник по рамото; една хубавица с хлътнали бузи отпиваше от виното си, докато двамата й възрастни компаньони спореха за нещо, без да й обръщат внимание; наперен млад мъж с разгърдена риза и златна верижка държеше ръката на момиче, което изглеждаше на не повече от шестнадесет и бе зяпнало от благоговение.

Мъжът бе прекалено настойчив, сигурен признак, че смята да я хване на въдицата си. Момичето бе с невинни очи. Щеше да налапа стръвта, каквато и да бе тя, и най-вероятно след време щеше да съжалява. Щеше да изгуби част от младостта си, част от тази невинност. Ала следващия път щеше да е по-предпазлива.

Но не и твърде предпазлива, надяваше се Дани. Човек трябва да рискува.

Сърцето й се сви. Джак ще се върне всеки момент. Вечерята е към края си. След което ще отидат в дома й, най-малкото защото колата му е паркирана пред къщата й. Най-лесно би било да го целуне на прага и да отдалечи страшния, но прекрасен миг на близостта. Може би и за двамата е по-добре да не бързат.

Ала знаеше, че това няма да стане. Сега, когато знаеше истината и бе до него, тя го желаеше прекалено силно.

Щяха да отидат в къщата й и щяха да се любят.

Тя посегна към чашата със „Совиньон блан“. Когато я доближи до устните си, по повърхността на виното заиграха светли отблясъци.

— Даниъл Ларсон?

Тя се сепна и завъртя глава надясно. На тротоара стоеше мъж и й махаше с ръка. Дани присви очи, мъчейки се да го разпознае: висок и невероятно слаб, с тъмно поло, което сякаш крепеше ребрата му да не се разпилеят, с плешива глава. Беше с гръб към уличните лампи, така че не можеше да разгледа лицето му.

Не мислеше, че го познава, а и нямаше вид на човек, с когото би искала да се познава.

Но той я бе извикал по име. Не й се щеше да се прави на важна, затова му махна в отговор.

Изведнъж мъжът се втурна към нея. Дъхът й секна. Полазиха я тръпки. Сигурно е някакъв номер, каза си тя. Никой не тича така — на пръсти, приведен, с вдигнати ръце, готови да я сграбчат за гърлото.

Това е някаква шега.

Ала мъжът вече се канеше да прескочи парапета на терасата и да се нахвърли върху Дани.

Някой изкрещя.

Дани блъсна стола назад и скочи на крака. Удари се в преминаващ покрай нея мъж и той залитна. Краката им се преплетоха и Дани се стовари върху него на пода.