Ричард Леймън - Нощно шоу

— Добре ли си, Джак? — попита Дани, изчервена от срам заради себе си и Джак и от яд заради тирадата на Роджър.

Джак кимна.

— Добре — каза Роджър със спокоен, почти ведър глас. — Да опитаме пак.

Дани пое дълбоко дъх. Чувстваше се изтощена. Избухването на Роджър сякаш изцеди последните й сили.

— Поопърлиха ли ти перушината? — прошепна Майкъл.

Тя го изгледа свирепо и съсредоточи вниманието си върху Джак.

— Пушката заредена ли е? — попита я Майкъл.

Тя не му обърна внимание.

— Тишина в студиото. Кадър четиридесет и четири, втори дубъл.

Джак стоеше свит зад камерата и чакаше.

— Започваме!

Той изтича напред, приведе се под прозореца, вдигна пушката и стреля. Изстрелът оглуши Дани. Видя как стъклото се пръсна. Сачмите пробиха дясната буза на Ингрид и челото на Майкъл, който в този миг я целуваше по врата. Кожата на лицата им стана на каша, едното око на Ингрид излетя. От главите им рукна яркочервена съсирена кръв. Двете фигури отхвръкнаха назад и изчезнаха зад перваза.

— Стоп! Стоп! Прекрасно!

— Не беше лошо — каза Майкъл.

Дани дойде на себе си и осъзна, че е вдигнала ръка пред очите си. Побърза да я спусне и видя, че трепери.

Втурна се към Джак. Той се беше навел, за да вдигне празната гилза.

— Страхотен изстрел — похвали го тя. — Точно в целта.

Той се изправи и се обърна към нея. Пъхна гилзата в джоба си.

— И все пак ми е жал.

Подаде пушката на реквизитора Брус.

— Справи се чудесно — каза Дани, хвана Джак за ръка и го поведе настрана.

— Съжалявам, че сгафих.

— Роджър е мръсник.

— Не, прав беше. Аз сгафих.

— Това не е причина да излиза от кожата си. Като разглезено дете е.

Джак смъкна маската и разтри лицето си. Поглади разрешената си брада и поклати глава.

— Съжалявам, че те изложих.

— Само се трепем за този пуяк. Нашето участие е единственото свястно нещо в глупавия му филм. Редно е да го проумее.

За миг изглеждаше, че Джак ще се разсмее. Но лицето му отново посърна. Той прехапа устни и погледна Дани в очите.

— Първия път, когато се прицелих… По дяволите, можеш да си мислиш, че съм луд, но ми се стори, че ти стоиш на прозореца. Самата ти. Нещо ми стана. Просто не можах да стрелям. Трябваше да се уверя… И когато те видях отстрани с Майкъл, дойдох на себе си.

Дани се взираше в Джак. Спомни си деня, само преди два месеца, когато той влезе в дома й за събеседване във връзка с обявата й за работа. В първия миг огромният му ръст и рошавата му брада я уплашиха. Приличаше на див горски звяр. Ала кротките умни очи и тихият му глас бързо спечелиха симпатията й. Хареса го и го избра от тридесет и двамата кандидати, откликнали на обявата й в „Рипортър“. Много скоро той доказа възможностите си — бе енергичен и пълен с ентусиазъм и идеи, изучи бързо занаята и освен това почти винаги беше във ведро настроение. Беше й само подчинен, нищо повече. Поддържаха дистанция в личните си отношения.

Досега.

Взирайки се в очите му, Дани усети топлия прилив на възбудата.

— Май изплюх камъчето — каза притеснено Джак, но изглеждаше доволен.

— Май е така — отвърна Дани. — Ами сега?

— Какво ще кажеш за една целувка?

Тя се доближи до Джак, усети как ръцете му я обгръщат и я притискат до маскировъчния му халат. Тя го прегърна и вдигна глава. Той й се усмихна. Устните им се сляха.

Знаеше, че всички ги виждат, но й бе все едно. Интересуваше я само това, че мъжът, с когото бе работила, с когото се беше шегувала, я е желал от толкова време, без да го показва. Ако не се беше поколебал да застреля Ингрид, маскарадът щеше да продължи до безкрай.

Дани се отдръпна.

— Как така… не си ми казал?

— Не исках да изгубя работата си. Като Ал.

Тя се смръщи, като чу името на предишния си помощник.

— Той беше пуяк.

— Пуяк, който се е домогвал до теб.

— Откъде знаеш?

— Просто предполагам. Работи добре. След теб веднага го наеха в студио „Стайнмън“. Значи причината е била лична.

— Той се опита… — Дани се изчерви. — Когато му казах да се разкара, реши, че се правя на светица. И тогава опита със сила…

— Мръсник.

— Е, всичко това е минало. Той е уволнен, ти дойде на негово място, така че всичко е наред.

— Наистина ли? — каза Джак.

— Наистина, наистина! — засмя се Дани.

— За Ингрид — вдигна тост Дани.

— Дано почива в мир.

Дани се чукна с Джак и отпи от водката с тоник. Седяха на терасата на „Джо Алън“, ресторантът, в който преди няколко месеца празнуваха с Роджър и продуцента на „Среднощни писъци“. Спомни си как слушаше възторжените им планове за филма и как накрая, докато пиеха кафето, подписаха договора. Този договор роди Ингрид и признанието на Джак. Изглеждаше напълно естествено да доведе Джак тук тази вечер.