Ричард Леймън - Нощно шоу

Линда заплака.

— Можем да те накълцаме на парченца. Първо ще ти отрежем пръстите на ръцете и краката, а после — и големите ти цици…

— Хайде, стига вече — обади се момчето в краката й.

Тони се засмя.

— Бас държа, че с ужас си представяш как ножът се врязва в…

— Не го слушай. Няма да те нараним.

— Избий го от главата си.

— Хей, ти каза, че само ще…

— Знам, знам.

— Хайде, кажи й! — обади се Арнолд.

— Добре де, добре. Ето какво ще се случи. Знаеш ли старата къща на Фриман?

— Да — изхлипа Линда и избърса сълзите си.

— Все още е пуста. Никой не припарва на това място. Смята се, че го обитават духове. Казват, че призраците на всички онези, чиито тела е зазидал лудият Джаспър, стенат в стените. А самият Джаспър броди нощем, причаква млади момичета и ги насича на парчета. Точно такива като теб.

— Той е мъртъв! — измърмори Линда.

— Това е призракът му — прошепна Арнолд. — И той жадува за теб.

— Супер, а? — заключи Тони. — Ще си прекараш страхотно тази нощ.

— Не можете да…

— О-о, можем! Можем!

Линда си поотдъхна. Тони говори за изнасилване и изтезания само за да я сплаши. Имат намерение да я остават в къщата на Фриман и това е всичко.

Всичко!

О, Господи!

Но Джаспър се е обесил в затвора. Няма причина да се страхува от него. Призраците не съществуват. Но да остане сама в тази къща…

— Вие сте луди! — промълви Линда.

— Да — каза Тони. — Напълно. Но не и наполовина толкова, колкото е Джаспър.

Тя усети как колата намалява и завива.

— Пристигнахме.

Спряха. Тони изскочи навън. Отвори задната врата. Издърпаха Линда с краката напред. Изправиха я и я хванаха здраво. В тъмното лицата им бяха странно разкривени и опънати. Косите им бяха прилепнали сякаш бяха намазани с нещо. Линда чак сега схвана, че са си вложили маски от найлонови чорапогащи на лицата. Това откритие не й помогна особено. Чувстваше се сякаш е сред непознати, които само се преструват, че са Тони, Арнолд и… кой беше третият? Джоуел?

— Да тръгваме! — нареди този, който имитираше гласа на Тони.

Той се запъти към портата на ниската дъсчена ограда.

Другите я хванаха от двете й страни и я помъкнаха напред.

Къщата беше като всички стари къщи в Клеймор. Двуетажна, с покрита тераса и панорамен прозорец на дневната. Не бе съвсем запусната. Някой бе окосил моравата. Човек можеше да се досети, че е необитавана само по залостените прозорци на втория етаж и надписа „За продан. Лийланд — посредническа фирма“.

Тони бутна вратата и пантите изскърцаха.

— Дали Джаспър е чул това? — прошепна той.

Арнолд се усмихна, но пръстите му се впиха в ръката на Линда.

Страх го е, помисли си тя. Влиза му се вътре точно толкова, колкото и на мен.

Момичето погледна надясно. В тази посока имаше само едно запуснато игрище за голф. Някаква пръскачка съскаше наблизо в тревата. Вляво се намираше изоставената къща на Бенсън. Нямаше надежда за помощ и откъм гърба й. На отсрещната страна на улицата магазинът за рибарски принадлежности беше затворен през нощта.

Момчетата я избутаха по пътеката и нагоре по дървените стъпала към покритата тераса. Тя очакваше, че вратата е залостена, но Тони натисна дръжката и тя зейна широко. Значи са идвали и по-рано и са разбили вратата. Всичко е планирано. Не е някаква спонтанна идея. Подготвили са се.

— Има ли някой вкъщи? — извика Тони и проточи шия в тъмнината.

— Само ние, призраците — отвърна Арнолд и нервно се изкикоти.

Тони влезе. Махна на момчетата и те поведоха Линда навътре.

Беше студено, като че ли мразовитият зимен въздух бе останал заключен в къщата, недосегаем за топлите юнски лъчи. Студът полази по голите крака на Линда, вмъкна се под тънката й блузка и кожата й настръхна. Арнолд бутна вратата. Тя се хлопна шумно и щракането на бравата отекна в помещението.

— Достатъчно силно, за да събуди мъртвите — прошепна Тони.

Арнолд отново се изхили.

— Да побързаме — обади се другото момче.

— Да не би да нервничиш? — попита Тони.

— Точно така! По дяволите!

Помъкнаха Линда през тъмното фоайе. Тя пристъпваше тихо. Първо поставяше петата, после плавно стъпваше на пръсти, за да не издаде нито звук. Забеляза, че момчетата правеха същото. Арнолд, хванал дясната й ръка, трепна, когато една дъска на пода изскърца под тежестта му.

Тони спря в подножието на стълбището. Протегна врат и се завзира в тъмнината, която забулваше втория етаж.

— Спалнята на Джаспър е била там горе — промълви той. — Намерили едно от телата на леглото му. Похапвал е от него. Изобщо не открили главата.