Ричард Леймън - Нощно шоу

Линда се замята, мъчейки се да избяга от пътя на търкалящия се предмет, но въжето не поддаваше. Задърпа го отново. Възелът се разхлаби, а предметът тупна от последното стъпало и се търколи към бедрата й. Беше глава. Единственото изцъклено око надникна между краката й. Крясъкът й разцепи тъмнината. Тя ритна, освободи краката си и се претърколи настрана. Преобърна се по корем и погледна нагоре.

Фигурата вече беше стигнала средата на стълбището. Слизаше бавно, сякаш за никъде не бързаше. Голото й костеливо тяло беше мъртвешки бледо. По гърдите й се стелеше черна брада. Държеше нещо дълго в ръце — брадва!

Линда скочи на крака, залитна, завъртя се и се втурна към вратата. Удари я с рамо. Вързаните й ръце затърсиха дръжката.

Намери я!

Натисна я с изпотени длани. Отдръпна се, за да отвори, и извика, когато вратата блъсна коляното й. Кракът й се огъна и тя падна.

Вратата зейна широко. Бледата светлина от терасата й позволи да види съществото по-добре. То бавно се приближаваше с килната на една страна глава. Лицето му бе покрито със струпеи, а езикът висеше от устата му.

— Не! — изпищя тя.

То вдигна брадвата над главата си. Линда се отблъсна назад със здравия си крак. Спъна се на прага и тупна на терасата. Търкулна се, подпря се на колене, излази към външната стълба и се хвърли с главата надолу. Прелетя над трите стъпала и посрещна плочките с кокалчетата на пръстите си, а тялото й с такава сила се тръшна в земята, че ударът в гърдите изкара въздуха от дробовете й. Зашеметена, Линда се обърна по гръб.

Седна и вдигна очи към терасата.

Вратата на къщата се хлопна.

Тони свали брадвата и се подпря на затворената врата. Отлепи струпеите и изкуствената брада от лицето си. Не чувстваше студа въпреки хладния въздух. Тръпките, които полазиха голото му тяло, нямаха нищо общо със студа.

Беше възбуден.

Уплаши се до смърт. Сърцето му щеше да изскочи. Стомахът му бе свит на топка. Докосна настръхналата си кожа и втвърдените зърна на гърдите. Пенисът му се бе свил, сякаш искаше да се скрие. Тестисите му се бяха смалили и сбръчкали като орех.

— Господи, каква наслада!

Прекоси тъмното фоайе, подмятайки брадвата в ръка. Наведе се, вдигна изкуствената глава за косата и припряно се завтече към непрогледния мрак на втория етаж.

Дани Ларсон се наведе, облегна се на рамката на прозореца и подпря чело на стъклото.

— Толкова ме е страх — промълви тя. — Марго, Джули, Алис… Всички са мъртва.

Трепна, когато Майкъл погали голите й рамене.

— Всичко е наред, скъпа — прошепна той. — Тук си на сигурно място.

Устните му докоснаха рамото й.

— Недей, Майкъл.

— Ще ти помогна да забравиш.

— Нищо не искам да забравям. Той все още е на свобода и ме търси.

— Страхът с нищо няма да ти помогне.

Ръцете му се плъзнаха напред и обгърнаха гърдите й, настръхнали под тънката нощница. Зъбите му нежно захапаха ухото й.

Тя изви гръб и простена от удоволствие. Изведнъж дъхът й секна. Очите й се ококориха. Отвори уста, за да изкрещи.

— Стоп! Стоп! Прекрасно! Чудесен кадър!

— По дяволите! — нацупи се Майкъл. — Тъкмо започна да става интересно.

— По-добре да си беше научил репликите — каза Дани, отблъсквайки ръцете му от гърдите си.

Прозорецът се отвори. Роджър Уестън подаде глава.

— Прекрасно, деца. Страхотни сте. Готова ли си за финалната сцена, Дани?

— Сега ще я нагласим.

— Добро дете.

Тя се обърна, срещна ироничния поглед на Джак и сви рамене.

— Да се захващаме за работа, детенце — каза Джак.

Дани се озъби.

— Защо не се озъби на Родж? — попита той.

— Не обичам да се заяждам с ниските мъже. Те и без това си имат достатъчно проблеми.

Дани взе синьото си яке с надпис „Среднощни писъци“ на гърба, намъкна го, за да покрие горната половина на прозрачната си нощница, и дръпна ципа.

Тя последва Джак към единия ъгъл на студиото, където бяха оставили Ингрид — с широко отворена уста и ужасени очи. Манекенът беше точно копие на Дани: висок около метър и седемдесет, слаб, с кестеняви коси до раменете, с желатинови смарагдовозелени очи и кожа с лек загар. Не бяха пропуснали дори едва забележимия белег на брадичката и леко изкривения преден горен зъб.

Докато се приближаваше, Дани забеляза прекалено явно изпъкналите зърна на гърдите на манекена, които прозираха през тънката нощница.

Надяваше се нейните да не са били чак толкова забележими.

Едва ли. Нощниците са еднакви. Гърдите — също. Беше отляла гипсовите калъпи, както и цялата Ингрид, по формите на собственото си тяло. Изработила ги бе старателно, седнала полугола в ателието си. Дълго сравняваше, търсеше най-подходящия тон за кожата, макар да не знаеше, че нощницата ще е толкова прозрачна.