Ричард Леймън - Нощно шоу

— Смяташ ли, че имаш някакви вътрешни наранявания? — попита Дани.

— Не знам.

— Имаше кръв по устните ти.

— Разкъсването е вътрешно. Прехапал съм си езика.

— Това ще ти е за урок, задето плашиш хората.

Той вдигна глава и сякаш се усмихна, макар че подутите му устни едва се помръднаха. Лицето му беше цялото в лепенки, подпухнало и пребледняло. Лявото му око изглеждаше много зле.

— Виждаш ли добре?

— Да.

Тя посегна към дръжката на вратата и усети, че сърцето й се разтуптява.

Моля те, помисли тя.

Отвори вратата.

— Е, все пак внимавай как караш.

Той я погледна. Клепачът на дясното му око потръпваше.

— Не съм сигурен, че ще мога да карам.

— Опитай се.

Той кимна.

— Май нямаш търпение да се отървеш от мен?

— Беше тежък ден. Наистина съм уморена.

— Аха.

— Лека нощ, Тони.

Той прекрачи прага и се обърна към нея.

— Ще се видим ли идната събота?

— Да. В девет.

Той пое дълбоко дъх и въздъхна.

— Съжалявам, че оплетох конците, Дани. Аз… аз много те харесвам. Страшно много. Не искам да ме мразиш.

— Не те мразя, Тони — протегна ръка тя и го стисна за рамото. — Не се безпокой.

— Да. Ти също.

Той се обърна и тръгна.

Дани остана на прага, докато Тони слезе по стъпалата. После затръшна вратата, заключи я и сложи веригата. Сетне отиде в кухнята и изгаси лампата. Отиде до прозореца и се загледа в тъмния силует, който бавно вървеше към паркираните коли.

Тя зачака. Задните светлини на катафалката светнаха. Потегли. Улицата беше без изход. Дани не помръдна от прозореца, докато дългата черна кола не зави и не профуча край къщата й.

Дани се върна на бара, повдигна ризата си и измъкна ножа, скрит в страничния джоб на джинсите.

Той паркира под навеса за коли. Излезе, наведе се и бръкна под седалката. Измъкна неголям предмет, увит в хавлиена кърпа. Притисна го с две ръце към корема и внимателно тръгна към апартамента си.

Ако се спъне, ако го изпусне… Хавлията може и да го предпази от удара, но не напълно.

Той бутна с рамо стъклената врата и влезе в осветеното фоайе на блока. Качи се по стълбището на втория етаж. Коридорът тънеше в мрак. Самотна бледа лампа светеше в дъното. Той не се боеше от тъмнината. Но тази вечер изпита безпокойство. Ами ако се препъне в нещо… Внимавай, много внимавай.

Най-сетне стигна пред вратата си. Обгърна предмета с ръка и мушна ключа в ключалката. Вратата се отвори. Вътре цареше пълен мрак. Съжали, че не е оставил отворен поне един прозорец. В стаята беше задушно и горещо като в сауна.

Намери пипнешком ключа на лампата. Запали я. Бледата крушка освети дивана и киноафишите, залепени на стената. Диванът изскърца, когато той седна под плаката на филма „Очите на маниака“.

Остави предмета в скута си. С треперещи пръсти разгърна кърпата. Вгледа се в бялата маска. Чертите му изглеждаха познати. За миг се запита дали в бързината не е отмъкнал друга маска от работилницата. Повдигна я към лампата, огледа я внимателно. Не, нямаше грешка. Това беше Дани.

Пръстите му погалиха хладните твърди контури на лицето.

Занесе гипсовата отливка в кухненския бокс. Сложи я на масата. После отвори прозореца. Лекият ветрец охлади потното му чело. Наслаждавайки се на свежия въздух, той смъкна ризата си и тръгна към спалнята.

Седна на ръба на матрака. Вглеждайки се в отворения гардероб, свали обувките и чорапите си. Изпод висящите на закачалката дрехи се подаваха само краката й.

Останал по слипове, той отиде до гардероба и отмести закачалките.

— Ку-ку! — каза той.

Хвана манекена под мишниците и го измъкна от гардероба.

— Липсвах ли ти?

Той целуна гладката изкуствена кожа на корема.

— Донесъл съм ти подарък, скъпа.

Целуна щръкналото зърно на едната гръд, усети надигащата се у него възбуда и остави манекена на пода.

— Не мога да ти кажа, изненада е.

— Поне намекни за какво става дума.

— Чакай да си помисля. Нещо, което ще ти трябва много, ако искаш да играеш главни роли.

Десет минути преди полунощ Джак се върна. Дани отвори вратата. Горното копче на спортната му риза беше разкопчано, вратовръзката му висеше накриво. Дани го хвана за връзката, дръпна го към себе си и го целуна. Стори й се напрегнат. Стомахът й се сви.

— Е — каза тя, — как мина…?

— Какво се е случило? — намръщи се той и докосна зачервената й буза.

— Ще ти разкажа по-късно. Ела, приготвила съм ти изненада.

Тя го хвана за ръка и го помъкна към спалнята.