Ричард Леймън - Нощно шоу

— Как премина вечерята?

— Отвратително. Нямах никакъв апетит.

— Каза ли й?

— Да.

— Тя как реагира?

— Не особено добре.

— Съжалявам.

— Плачеше през цялото време.

— Къде й го каза? В ресторанта ли?

— В дома й. След вечеря. — Той поклати глава. — Господи, беше ужасно. Почувствах се такъв мръсник!

— Това ще ти помогне да се почувстваш по-добре — каза Дани и го поведе през спалнята.

Дръпна плъзгащата се врата и излезе на терасата. Лампите в градината светеха. Басейнът излъчваше бледосиньо сияние. На шезлонгите бяха преметнати хавлиени кърпи. До тях Дани беше поставила кофичка с лед и две чаши за вино. От леда стърчеше гърлото на бутилка.

— Да вярвам ли на очите си! — възкликна Джак.

Дани се обърна към него и свали халата си. Задърпа вратовръзката му.

Той се усмихна и поклати глава.

— Невероятна си, знаеш ли?

— Предположих, че не ти е било леко.

Тя хвърли вратовръзката на пода и започна да разкопчава ризата му. Той галеше гърдите й и затова треперещите й пръсти изпускаха копчетата. Най-сетне разкопча ризата, колана и дръпна ципа на панталона. Свали слиповете, усмихна се и стисна възбудения му член.

— Остана ли нещо и за мен?

Въпросът се изплъзна от устните й. Сама не очакваше, че ще се осмели да го зададе.

Джак се разсмя.

— Не беше лесно, скъпа. Трябваше да се боря, за да я отблъсна.

— Наистина ли?

— Да. Искаше да е с мен още веднъж, за спомен.

— Така ли ти каза?

— Не точно. Не знам. Може би си е мислила, че ще променя решението си.

— Можеше и да си го промениш.

— Реших, че е по-добре да не опитвам.

— Радвам се. Щях да се чувствам самотна тук, край басейна.

Тя се притисна в него и го целуна. Ръката й галеше гърба му, гръдта й се опираше в меките косми на гърдите му.

— И все пак ми е мъчно за нея — каза тя.

— Виновна ли се чувстваш?

— Да, малко.

— Недей. И без това щях да скъсам с нея. Знаех, че не я обичам. Дори преди да те срещна. — Той я целуна по връхчето на носа. — Обичам те.

Тя го прегърна здраво и изведнъж очите й плувнаха в сълзи.

— Аз… аз също те обичам.

Дълго време останаха притиснати един в друг, без да промълвят нито дума повече. Дани изпитваше смесени чувства — на сигурност, отпуснатост, възбуда и замайваща радост. Макар да бе сигурна, че Джак я обича, това, че най-сетне го каза, рязко промени нещата. Породи нова, още по-голяма близост между двамата.

— Това трябва да се отпразнува — каза тя.

— Виждам, че си приготвила всичко необходимо за тържеството.

Спуснаха се по стъпалата басейна. Застанала до кръста във водата, Дани наля чашите с вино. Подаде едната на Джак и седна до него на стъпалото.

— Да пием за нас — каза тя.

— За теб и мен, скъпа.

Чукнаха се и отпиха. Дани се спусна на по-долното стъпало. Водата обгърна раменете й. Усети ръката на Джак върху бедрото си.

— А сега — каза той — ми разкажи какво е станало с лицето ти.

Тя се вгледа в червената светлина под краката си и пое дълбоко дъх.

— Едно момче, в киното… удари ме.

— Била си на кино? Сама?

— Не, не сама.

— Така ли?

— Тони дойде с мен.

Пръстите му се впиха в крака й.

— Не знаех какво да направя, Джак. Беше направо разбит. Точно беше разбрал, че е починала майка му.

— И е дошъл да поплаче на рамото ти?

— Явно няма други приятели.

— Не е учудващо.

— Съжалих го. И ти щеше да постъпиш така, ако го беше видял.

— Знаел е, че съм излязъл. По кое време се появи?

— Малко след пет часа.

— Веднага след като съм тръгнал. Мръсник! Държал е под око къщата. Защо го пусна да влезе?

— Ами той сам нахълта. Аз бях тук. Той влезе през портата.

— Господи, какво нагло хлапе!

— Всичко е наред, Джак.

— Не направи ли някоя глупост?

— Не, държа се много прилично. Докато не отидохме в киното…

Тя разказа на Джак как Тони сграбчи момичето, за приятеля му, който блъсна Дани и наби Тони, за това как ги изхвърлиха от салона.

— Поне си е получил заслуженото — заключи Джак.

— Доста си изпати.

— Така му се пада. Крайно време беше. И аз не бих имал нищо против да му размажа физиономията. Господи, само чака да изляза, за да се вмъкне при теб…

— Имаше нужда да поговори с някого, Джак.

— Имал е нужда от теб.

— Все пак е изгубил майка си.

— Старицата май е уцелила много подходящ момент.

Дани се обърна към Джак. Той отпи от чашата си и я погледна. Ръката му отново загали бедрото й под водата.

— Мислиш, че съм коравосърдечен, нали?

— Напротив, знам, че не си. Но не можеш да понасяш Тони.