Ричард Леймън - Нощно шоу

Тони скръсти ръце на гърдите си и се вторачи в екрана.

— Всичко е наред — прошепна Дани. — Не се засягай.

Той кимна едва-едва, но не я погледна. Премигна. От ъгълчетата на очите му бликнаха сълзи и оставиха блестящи дири по страните му. Той подсмръкна и ги изтри.

Дани протегна ръка и го потупа по коляното.

Той свали поглед към ръката й. Дани я обърна с дланта нагоре и ръката на Тони се притисна в нейната. Тя леко я стисна.

— Приятели ли сме? — попита тя.

— Да.

Тя задържа за миг дланта му, стисна я за последен път и скръсти ръце скута си. Направи голяма грешка, че го взе със себе си. Вярно, че той се натискаше, но тя можеше да му откаже. Искаше се само едно категорично „не“. А вместо това тя допусна да се подведе от съжалението си към него.

Ядоса се. На себе си. Използва смъртта на майка си, за да се вмъкне в живота й. Не беше честно.

Трябваше още отначало да се вслуша в съвета на Джак.

Храни куче да те лае.

А тя какво направи? Нахрани го. Много умно. Мислеше си, че ще постигне повече с добро. А сега това ненормално хлапе си въобразява, че може да й стане гадже.

А тя се чувства ужасно, че се налага да го отблъсне.

Просто прекрасно.

На екрана цяла орда страховити трупове опустошаваше някаква сграда с апартаменти — разбиваха врати, измъкваха обезумелите от страх жертви от скривалищата им в гардероби и бани, изпод леглата, изтръгваха ръцете и краката им и разкъсваха плътта им.

Различаваше се от телевизионното шоу на Ливония. Повечето от ужасиите бяха изрязани от телевизионния вариант.

На екрана се появи стаята на главната героиня Елизабет. Тя бързаше да затисне вратата с някакво бюро, без да знае, че един от зомбите вече е проникнал в банята й.

Филмът бе към края си. Дани потръпна от ужас. В почивката между двата филма ще трябва да погледне Тони в очите на светло. Какво ще му каже?

Кажи му, че трябва да отидеш до тоалетната и остани там до края на почивката.

Това би било проява на малодушие.

Зомбито блъсна вратата на банята. Заклатушка се към Елизабет. Тя натискаше бюрото, без да го забелязва.

Ужасен грим. Лицето на зомбито повече приличаше на панаирджийска маска. Независимо от това публиката примираше от страх.

До паузата оставаха само няколко минути. Дани изтри изпотените си длани в панталона.

Просто му обясни колкото се може най-любезно, че много цениш приятелството му и…

Зомбито протегна ръка. Полуразложените му пръсти почти докоснаха брата на Елизабет…

Очарована си, че те намира за привлекателна, но…

Тони се хвърли напред, изръмжа, оголи изкуствените си зъби и впи пръсти във врата на момичето от предния ред.

Момичето изпищя.

Елизабет изпищя.

Хората в салона се разскачаха с ужасени викове.

Приятелят на момичето скочи. Дани хвана ръката на Тони и я издърпа от врата на момичето.

— Пусни я! — извика тя.

Тони се помъчи да се отскубне, но Дани го задържа, докато момчето прескочи седалките.

Момчето се блъсна в Дани, коленете му се забиха в бедрата й, а лакътят му профуча край бузата й. Стисна с едната си ръка главата на Тони, завъртя я и стовари юмрук в лицето му. Дани се опита да го спре, но не успя. Юмрукът му бързо и с все сила се забиваше в Тони, сякаш момчето се опасяваше, че няма да му стигне времето. Страшен, покъртителен вой се изтръгна от гърдите на Тони.

— Стига! — изкрещя Дани.

Тя впи пръсти в гъстите мазни коси на момчето и го задърпа. Главата му политна назад, последвана от тялото, и той се стовари с цялата си тежест върху Дани. Тя го блъсна. Той се удари в облегалката на предната седалка и изохка, когато ръбът се вряза в ребрата му.

Лампите в салона светнаха.

Момчето се опитваше да отскубне краката си, които се бяха оплели в нейните. Дани го риташе. Най-сетне момчето успя да прескочи седалките и да се върне в своя ред.

Някакъв едър брадат мъж с вратовръзка грубо сграбчи момчето за яката и го задърпа нагоре.

— Разкарай се оттук!

— Ама…

— Мърдай! И повече да не съм те видял тук!

Шепнейки ругатни и поглеждайки свирепо към Тони, момчето последва приятелката си към края на реда. Кога: стигнаха до пътеката, то се обърна.

— Шибан, шантав психопат!

Двамата излязоха от салона. Всички зрители обърнаха погледи към Дани и мъжът с вратовръзката.

— Вие също! — изръмжа той. — Напуснете салона!

Дани чак сега погледна към Тони. Той лежеше в странна поза на седалката, с разперени ръце и крака и приличаше на смачкан паяк. Дишаше тежко. Главата му висеше на една страна. Отвсякъде се стичаше кръв — от отворената му уста, от цепнатите устни, от ноздрите, от раните и драскотините по лицето. Момчето явно е имало пръстен на ръката, едното око на Тони бе почти затворено от голям оток.