Ричард Леймън - Нощно шоу

— Тия зъбки да не си ги отмъкнал от трупа на Стенли? Уф! Не знам за вас, момчета и момичета, но аз по-скоро бих целунала крастава жаба! Този тук явно няма да се превърне в прекрасен принц.

Това беше страшният глас на Ливония — толкова ужасен, колкото и прозрението, осенило Дани в този миг. Ливония — съблазнителната вампирка, която водеше предаването „Матине на чудовищата“. Всяка неделя следобед. В четири часа. Шести канал.

— Ето тук има едно сладурче, в което с наслада бих впила зъби.

— По дяволите — промърмори Дани.

— Моля? — наведе се към нея Тони и лакътят му отново докосна нейния.

— Тая боза вървеше по телевизията миналия месец.

— По телевизията ли?

— Под името „Смъртоносно ухапване“. Водеше го Ливония.

— Наистина ли?

— Номер на разпространителите — каза тя.

Чувстваше се излъгана и бясна. Такова разочарование. И то тъкмо когато Джак така изненадващо я напусна и й се изтърси Тони… Тя въздъхна.

Поне следобедът мина добре.

Дани се отмести настрана от Тони, скръсти крака и зарови пръсти в пакетчето с пуканки. Опитваше се да следи филма. Озвучаването беше отвратително, мърдащите устни изпреварваха говора. И дори когато героят изчезнеше от екрана, думите му отекваха след него, — сякаш записът бе направен в пещера.

Сюжетът беше страшно скучен. Когато вървеше по телевизията, единственото поносимо нещо бяха прекъсващите филма реклами и саркастичните реплики на Ливония. Сега Дани се забавляваше, като се мъчеше да си спомни забележките на Ливония и да измисля свои собствени.

Ако бяха тук заедно с Джак, щяха да измислят забавни реплики и да си прекарат чудесно, независимо от тъпия филм.

Изведнъж Дани с изненада установи, че откакто бяха станали любовници, двамата с Джак нито веднъж не бяха ходили на кино. По-рано често посещаваха различни дневни прожекции, но това бе част от работата им. Но не бяха стояли хванати за ръце в тъмното, като младежите.

Може да отидат на кино още утре вечер, помисли си Дани.

В автокино. Би било прекрасно! Насред полето. Ще гледат някой филм, за който пет пари не дават. Защото когато ходиш на автокино, не можеш да следиш филма дори да не си от най-щурите. А на Дани й се щурееше. И то много.

Ще си вземат одеяло.

Тя ще облече пола.

Отдала се на полета на въображението си, Дани усети как се разгорещява, как сърцето й ускорява ритъма си, как зърната на гърдите й се втвърдяват под милувката на ризата й. Джинсите се притиснаха в чатала й като погалване от дланта на Джак.

Господи!

Тя бързо се надигна от стола и погледна към Тони, обезпокоена, че може да е почувствал възбудата й.

Той се извърна към нея и вдигна вежди.

Тя се насили да се усмихне.

— Харесва ли ти филма?

— Отвратителен е.

— Твърде щедра оценка.

— Няма значение. Приятно ми е, че съм тук.

— Добре. Радвам се.

Той впи поглед в очите й.

— Беше много мило от твоя страна, че ми разреши да дойда.

— Няма за какво да ми благодариш.

Погледът му я караше да се чувства неловко. Тя се обърна напред. Той не откъсваше очи от нея. Дани обра последните пуканки и ги налапа, забила поглед в екрана. Опитваше се да не му обръща внимание. Извади салфетка от джоба на ризата и изтри устните и ръцете си. После я смачка и пусна в пликчето от пуканките. Главата на Тони все още беше извърната към нея. Дани изпи последната глътка кола и най-сетне го погледна.

— Изпускаш филма.

— Толкова си красива.

Думите му я накараха да изтръпне.

— Благодаря — каза тя.

На устните му заигра усмивка и той най-сетне завъртя глава. Дани пое дълбоко дух, за да се успокои. Наведе се и остави чашата и пликчето на пода. Когато се изправи, раменете й се блъснаха в протегнатата ръка на Тони. Дани трепна при допира, но си наложи да запази самообладание.

— Моля те, Тони.

— Уплаших ли те? — попита той и погали рамото й. Копринената риза зашава върху кожата й.

— Не сме дошли тук за това. Моля те.

— Защо?

— Аз си имам приятел.

— За Джак ли говориш? — Дланта му продължаваше да я гали.

— Да.

— Но той не е тук.

— Няма значение. Махни си ръката.

Ръката не помръдна.

— Не ме ли харесваш?

— Тони!

Ръката се вдигна, премина над главата й и се настани на облегалката между седалките.

— Благодаря ти.

— Не исках да те обидя — жално измънка той.

— Знам.

Момчето пред Дани се извърна намръщено назад.

— Извинете — прошепна тя.

Момчето се обърна и прегърна приятелката си.