Ричард Леймън - Нощно шоу

Той тръгна към нея. Тя кимна и се опита да се усмихне, съзнавайки, че не може да го накара да си тръгне.

Той се приближаваше, гледайки я изпод вежди.

Тя никога не се появяваше с тези бански пред хората. Оскъдните яркооранжеви парцалчета от полупрозрачна найлонова материя се крепяха на няколко плетени връзки. Искаше й се да може някак да прикрие голотата си, но не биваше да се показва уязвима пред Тони. Тя остави кутията и събра цялата си воля, за да не скръсти ръце пред гърдите си. Вдигна чашата си и отпи.

— Е, Тони… — гласът й трепереше. Тя пое дълбоко дъх и каза по-уверено: — Мисля, че се разбрахме за идната събота.

— Знам. Много съжалявам, че ти губя времето. Лошото е, че тук още нямам никакви приятели и…

Нищо чудно, помисли си Дани.

— И не исках да бъда сам. Не и тъкмо сега.

Вдигна към нея угрижени, пълни с молба очи.

— Случило ли се е нещо?

— Аз… аз току-що научих… че майка ми е починала.

— О, Боже. Съжалявам.

Тя пристъпи напред и го хвана за ръката. Заведе го до един от шезлонгите.

— Ела, седни.

Той се намести и заби поглед цимента.

— Какво да те почерпя? Бира?

— Добре.

Тя се втурна в къщата, грабна една кутия „Курс“ от хладилника и изтича в градината. Дани взе чашата си и отиде при него, а той дори не вдигна очи. Подаде му бирата. Седна с лице към него. Кокалестите му пръсти забарабаниха по кутията. Тони я завъртя и я гледаше, без да пие.

— Тя болна ли беше?

Той поклати глава.

— Станало е внезапно. Инфаркт. Татко каза, че както си миела чиниите, изведнъж се свлякла на колене. Починала, преди да дойде линейката.

Той сви рамене и отпи от бирата си.

— Това е ужасно, Тони.

— Поне… поне не се е мъчила. Искам да кажа, че така е по-леко, отколкото да боледуваш дълго.

— А-ха — измърмори Дани.

И двамата й родители бяха живи, но можеше да си представи болката от загубата на близък. Стана й мъчно за Тони.

— Много ли бяхте близки?

— Доста се карахме. Не искаше да ме пусне да дойда тук.

— От Ню Йорк ли си?

— Да, от Клеймор.

— Ще заминеш ли за погребението?

— Мисля, че не. Татко предложи да ми плати билета, но… какъв е смисълът?

Той се вторачи в бирената кутия с изтерзан вид.

— Слушай, обичаш ли пържоли?

— Естествено.

— Тъкмо съм размразила една повече. Искаш ли да останеш за вечеря?

— Не мисля, че на Джак ще му е особено приятно.

— Той няма да вечеря с нас.

— Няма ли? — Тони притеснено сви вежди. — Да не е станало нещо?

— Поканен е навън. Ще се върне по-късно.

Около полунощ.

Моля те, заради доброто старо време.

— Искаш ли да запалиш скарата, докато аз се поизмия?

— Да запаля скарата?

— Да. Нали знаеш как?

— По-добре ти да го направиш.

— Много е просто. Трябва само да…

— Не, не мога. Съжалявам. Ако искаш, ще си тръгна, но не мога да го направя.

— Добре тогава.

— Извинявай.

— Няма нищо.

— Веднъж жестоко се изгорих. Затова.

Той вдигна крачола на черния си панталон до коляното. На кожата от вътрешната страна на прасеца му имаше голям розов и набръчкан белег.

— Виждаш ли?

— Аз ще я запаля — повтори Дани.

Той стана и тръгна след нея, но стоеше настрана, докато Дани поливаше брикетите с течността за разпалване.

Тя драсна клечка кибрит.

— Внимавай! — извика Тони.

Аз съм свикнала — увери го тя и приближи пламъчето до въглищата. Подпали купчинката от няколко страни и скоро огънят забумтя. — Това трябва да е достатъчно.

Тя взе решетката и я закрепи на мястото й. Почернялата мазнина засъска и запуши.

Дани се обърна към Тони.

— Готово. Ако искаш, вземи си още една бира. В хладилника има достатъчно. Аз ще се върна след няколко минути.

— Добре.

Дани кимна и тръгна. Мина през терасата на всекидневната, затвори плъзгащата се врата след себе си, но не я заключи, за да може Тони да си вземе бира от кухнята.

Надяваше се, че няма да направи нищо повече.

Беше в такова състояние, че вероятно щеше да се държи прилично.

Ала не можеше да му се довери изцяло. Щом влезе в спалнята, Дани натисна бутона за заключване. Дръпна плъзгащата се врата на терасата, заключи я и дръпна завесите.

На път за банята Дани хвърли поглед към огледалото. Оранжевото долнище на банския едва успяваше да прикрие окосмението й, тънките връвчици минаваха през голите й хълбоци и крепяха почти символичното триъгълно парченце отзад. Господи, как допусна Тони да я гледа този вид! С горнището на банския нещата стояха още по-зле.