Ричард Леймън - Нощно шоу

Линда запуши устата му с лявата ръка и натисна с все сила главата му в пода, като по този начин блокираше и сключените зад тила му ръце. С дясната си ръка заби ножа в корема му, точно над пъпа. Коленете му хвръкнаха нагоре. Той успя да измъкне ръцете си и посегна да хване китката на Линда, но тя изтръгна ножа и го вдигна високо във въздуха. Той се опита да сграбчи ножа, но острието му се вряза в китката на дясната му ръка, разпра кожата и отново се заби в корема му. Бликна струя кръв и изпръска лицето на Линда. Арнолд се вкопчи в китките й. Ръката му беше хлъзгава и трепереше, но хватката беше достатъчно силна, за да попречи на Линда да измъкне ножа. Тогава тя с все сила го завъртя. Ръката, с която притискаше устата му, заглуши крясъка му и пръстите му се разтвориха. Линда издърпа ножа.

Тялото му се гърчеше на пода и той размахваше ръце неспособен да я спре. Тя забиваше ножа и броеше: осем, девет, десет, единадесет. Когато преброи до двадесет, ножът се вряза във врата му и остана там. Линда изтри следите пръстите си в якето.

Беше напълно изтощена. Изправи се и свали якето, което беше напоено с кръв. Беше свършило добра работа — по дрехите й нямаше капчица кръв. Тя взе хавлията на Арнолд и избърса кръвта от бедрата, коленете и ръцете си. По кожата й останаха ръждиви петна. Погледна се в огледалото. Цялото й лице беше изпръскано. Перуката й също. Изчисти ги колкото можа.

Ослуша се на вратата и не чу нищо. Открехна я и огледа коридора. Нямаше никой. От долния етаж се дочуваше разговор на мъж и жена.

Линда изтича в банята. Вътре беше топло и влажно. Горният край на огледалото все още бе изпотен от къпането на Арнолд. Тя затвори вратата. Изми с вода и сапун кървавите следи. Избърса се с мек бял пешкир.

Когато свърши, се спусна безшумно по стълбището. Гласовете явно идваха от кухнята. Във всекидневната нямаше: никой. Линда отвори плъзгащата се врата и излезе в градината.

Прекоси моравата с наведена глава и триейки чело, за да скрие лицето си от съседите или от някой случаен минувач. Отпусна ръка чак когато стигна до улицата.

На отсрещния тротоар някакво хлапе въртеше бясно педалите на трициклета си и отмина, без да се обърне.

Изникна кола. Линда извъртя глава, докато отмине. След това се почеса по слепоочието, за да не може шофьорът да зърне лицето й в огледалото за задно виждане.

Сви в следващата пресечка, където беше паркирала колата на родителите си. Вътре беше горещо като в пещ. Нажежената седалка опари краката й, но Линда се усмихна напук на болката, защото в този миг в джоба й прошумоля хартия.

Писмото на Тони.

С новия адрес на Тони.

Дани седна и по кожата й се стекоха струйки пот и плажно масло. Тя се протегна, наслаждавайки се на лекия следобеден ветрец.

Джак лежеше на шезлонга до нея и сякаш спеше. Беше сключил ръце зад врата си. Гърдите му бавно се вдигаха и отпускаха и кожата му блестеше под къдравото му руно. В пъпа му се беше образувала малка локвичка, която се клатушкаше и проблясваше на слънцето в такт с дишането му.

Дани се изкушаваше да го погали. Но реши, че няма да е зле да поспи след толкова безсънни нощи. Тя овладя порива си, стъпи на хладния цимент и се изправи. Тръгна бавно, вдишвайки дълбоко свежия въздух. Опитваше се да не обръща внимание на гъделичкащите капчици, които пълзяха по нагорещеното й тяло.

Отиде до плиткия край на басейна, седна и провеси крака към водата. Когато водата обгърна глезените й, Дани изохка. Беше двадесет и пет градуса, а й се стори направо ледена. Когато посвикна, Дани внимателно се спусна на дъното. Водата стигаше до кръста й. Направи няколко крачки напред, скърцайки със зъби, докато водата бавно пълзеше към раменете й. Обикновено си спестяваше това терзание, като скачаше направо във водата. Сега обаче не искаше да смути съня на Джак.

Какво ли не съм готова да направя за него, помисли си с усмивка тя.

След малко водата вече й се струваше приятно прохладна. Откъсна крака от дъното и заплува безшумно. Стигна до другия край на басейна и се канеше да се обърне обратно, когато видя, че Джак се изправя.

— Ти си буден!

— Кой би могъл да спи при такова пляскане?

— Не съм издала звук .

Той се засмя.

— Изобщо не съм заспивал.

— Изобщо?

— Доколкото знам, не.

— Хм!

Дани протегна ръка и се хвана за трамплина. Надигна се, хвана се и с другата ръка и увисна така — наполовина навън, наполовина във водата.

— Хайде да се състезаваме!