Ричард Леймън - Нощно шоу

— Ти винаги побеждаваш.

— Ти не би искал да губя, нали?

— Би било по-възпитано от твоя страна.

— Искаш ли да се хванеш с една ръка за гърба ми?

— Не може ли и с двете?

Той стана от шезлонга и тръгна към трамплина.

— Ще се удавя.

— Аз ще те спася.

— Сигурно ще ти е приятно.

— Вероятно.

Трамплинът затрепери под стъпките му. Дани залюля тяло и се премести на противоположната му страна.

Джак седна и провеси крака. Наведе се и се вгледа в Дани.

— Много си красива, когато си мокра.

— Благодаря. А когато съм суха.

— Грозна си като смъртта.

— Колко си любезен.

Той я погъделичка с пръстите на краката си под мишниците.

— Изверг! — изкрещя тя.

Джак се разсмя.

Данисе набра, подпря брадичка на трамплина и му се озъби. Той я погали по главата.

— Кротко, момиченце, кротко.

— Ти ще ми паднеш!

— О, с удоволствие.

— На никой , който е посмял да ме гъделичка, не му се е разминало!

— Аз нямам гъдел.

— Ще съжаля-я-ваш ! — пропя тя.

Отблъсна се с колене от трамплина и цопна по гръб във водата. Издиша въздуха през носа си, изплува на повърхността и запляска с крака.

— Падна ли ми!

— Ти си ужасна! — прихна той и вдигна високо изпръсканите си крака. — Водата е ледена!

Той се обърна, подпря се на длани и колене и надникна надолу.

Дани се отблъсна от водата и се вкопчи в трамплина. Вдигна крака и обгърна с тях дъската.

— Сега наравно ли сме? — усмихна се тя на Джак.

— Наравно.

Той легна по корем и я целуна.

— Между нас май има нещо — каза той.

Дани кимна.

— За теб не знам, но на мен ми се струва, че е дъската на трамплина.

Той я целуна отново.

— Ще скочиш ли? — попита тя.

Той тъжно въздъхна.

— Съжалявам, но трябва да изляза.

— Ще излизаш?!

— Съжалявам. Исках да ти кажа по-рано, но… По дяволите, изобщо не ми се иска.

— Ами недей тогава.

— Налага се.

— Аз пък размразих две пържоли. Мислех да си направим скара и после…

— Канен съм на вечеря.

— О-о.

Дани пусна краката си, падна във водата и заплува към другия край на басейна. Излезе, мина по цимента, оставяйки мокри следи подире си, и седна на шезлонга. Взе кърпата си и започна да се бърше.

Джак седна с лице към нея.

— Много съжалявам.

— Няма нищо — каза тя. Мекият пешкир приятни галеше лицето й. — И кой е щастливият сътрапезник?

— Не я познаваш.

— Значи е „тя“?

— „Тя“ е.

— Надявам се, че е сестра ти.

— Мисля, че дамата ревнува.

— Да нямаш любовна среща?

Джак кимна, наведе се и обгърна с ръце коленете си.

— Имам една приятелка.

— О, Боже! — промърмори Дани.

— Казва се Марго. Работи като секретарка. Запознахме се преди година и оттогава се срещаме доста често.

— Това сериозна връзка ли е?

— Тя я приема дори прекалено сериозно.

— А ти?

Джак изтри капчица пот от носа си.

— Случи се нещо странно. Започнах работа при една много специална жена и загубих интерес към Марго. Без да се усетя, се влюбих в тази жена. Но тя ми беше началничка, затова не се издавах и продължих да се срещам с Марго.

Думите му смекчиха ужаса, обзел Дани. Тя отиде до неговия шезлонг и седна до него. Той разтри кожата на врата й.

— Както и да е, всичко стана много бързо. Марго все още си мисли, че ходя с нея.

— Тя не знае ли за мен?

— Не съм се чувал с нея от вторник. Тогава се уговорихме за днешната среща. — Ръката му се плъзна надолу по гърба й. — И изведнъж, на другия ден — бух! Всичко се промени.

— А аз дори не знаех, че си имаш приятелка.

— Сигурно се е побъркала да ме търси през последните няколко дни.

— Трябваше да й се обадиш.

— Знам. Но никак не ме бива да се справям с неприятни ситуации. Освен това смятам, че е честно да й го кажа в очите.

— И довечера ще й кажеш за мен?

— Такъв е планът.

— Това е ужасно.

— Предпочиташ да не й кажа ли?

— Напротив!

— Ще го направя. Но след вечерята. Не ми се иска да й развалям апетита.

— След това ще се върнеш ли?

— Може да е късно.

— Ще те чакам.

Дани го целуна за довиждане на вратата.

— Желая ти успех — каза тя.

Той направи отвратена физиономия.

— Защо не дойдеш с мен?

— Би било просто очарователно !

— Е, до скоро тогава.

— Нали няма да закъсняваш?

— Ще гледам да се върна най-късно до полунощ.

— Добре.

Той тръгна. Дани затвори вратата. Понечи да сложи веригата, но се отказа. Ако Джак закъснее, няма да може да влезе.

Аз ще му отворя, размисли тя и все пак сложи веригата.