Ричард Леймън - Нощно шоу

— Восъкът е от погребално бюро — добави Джак. — Нанесен е върху обикновена гумена маска, каквато може да се купи от всяка сергия.

Дани пъхна показалец в дупката на едното око. Вътре беше меко и лепкаво. Тя извади пръста си, погледна черното сърпче, образувало се под нокътя й, и го помириса.

— Пластилин.

— Сигурно го е сложил за тежест.

— Ал със сигурност не е замесен. Никой, който е поне малко запознат с работата ни, не би скалъпил такова нещо.

Джак вдигна пръст.

— А може би Шерлок го е направил, за да не падне върху него подозрението.

— Или пък за да се пошегува — добави Дани.

Остави главата на плота и целуна Джак.

— Добро утро.

— Добро утро — прошепна той. — Извини ме, но няма да закусвам с това.

— Аз също — каза Дани и вдигна парчето черен дроб. — И без това няма да ни стигне. Какво ще кажеш за малко пържен бекон?

— С удоволствие бих хапнал.

Тя отнесе черния дроб в кухнята, опитвайки се да не диша, и го хвърли в кофата за боклук. Сетне изми ръцете си.

Джак отиде до банята, а Дани извади бекона от фризера, сложи няколко парчета в тигана и включи котлона.

Джак се приближи зад гърба й. Повдигна косите й и я целуна по врата. Погали корема й. Едната му ръка се вмъкна под халата й. Плъзна се по ребрата и обхвана гърдите й. Другата му ръка отвърза колана. Халатът се разтвори. Джак хвана двете й гърди и нежно ги замачка. Сетне ръцете му се спуснаха надолу, докосвайки кожата й като лек бриз, галещ ребрата, корема й, слабините, бедрата. Дани потръпна, когато дланите му тръгнаха пак нагоре, скриха се между краката й и разрошиха мекото окосмяване. Тя изчака, но той не продължи.

— Хубав начин да кажеш „добро утро“ — прошепна тя.

— И то с чисти ръце.

— Яйцата две ли да са?

Джак кимна.

— Ще останеш ли при мен?

— Първо да видим дали можеш да готвиш.

— Не, сериозно. Аз… не просто защото ми е приятно да си тук… но и… май ме е страх. Онзи тип ме притеснява.

— Ще остана. Поне за известно време. После ще видим.

Джак обра остатъка от жълтъка с коричка хляб. Приключи закуската и изтри устата и брадата си със салфетка.

— Много беше вкусно. А сега по-добре да вървя. Искаш ли да дойдеш с мен?

— Не, ти тръгвай. Аз ще се опитам да свърша онова мачете, за да сме свободни следобед.

Даде му ключ от входната врата и го целуна. Когато Джак потегли, Дани разтреби кухнята. След това се върна в спалнята. Сърцето й се сви, когато посегна към завесите. След кратко колебание ги дръпна. Слънчевата светлина заля стаята и Дани бързо погледна през прозореца.

Навън нямаше никой.

Така и трябваше да бъде.

В градината цареше спокойствие, синята повърхност на водата в басейна не помръдваше, на трамплина нямаше нищо. Дани задиша по-спокойно и започна да си оправя леглото. Закачи халата на вратата на гардероба, изми се в банята и се облече с джинси и широка фланелка. Нахлузи чехлите си и обиколи смълчаната къща.

В кухнята все още се усещаше ароматът на пържения бекон. Дани погледна през прозореца, фолксвагенът й стоеше сам пред къщата, сякаш изоставен. Нагоре по улицата се виждаха коли.

Нито следа от катафалката.

Дани влезе в гаража и запали лампата. Затвори вратата и съжали, че не може да се заключи отвътре.

Ако непознатият проникне в къщата…

Установи, че нито една от вратите не се заключваше отвътре. Сигурно в строителството има някакъв тъп закон за това.

По дяволите, помисли си тя. Ще трябва да сложа райбери. Да, но първо трябва да ги купя.

Днес.

Но не сега. Първо да си свърша работата.

Дани отиде до масата и вдигна изкуственото лице на Бил Уошингтън. Той трябваше да е следващата жертва. Докато пие небрежно бирата си, маниакът скача от покрива и съсича с мачете челото му.

Джак трябва да нанесе удара с достатъчна сила, за да пробие маската. Металната решетка под нея щеше да предпази лицето на актьора.

Дани придърпа една табуретка. Стъклените очи се взираха в нея и сякаш с любопитство наблюдаваха движенията й, докато надяваше маската върху решетката. Трябваше да сложи подплънките. Тя изряза с нож няколко парчета гума, намаза ги с лепило и ги подпъхна под брадичката, бузите и зад очите. Запълни кухината на челото с торбички с кръв и също ги подлепи с гумени парчета. Нагласи маската плътно върху решетката и я залепи.

Дани измери с шублер под съответния ъгъл дебелината на челото на мястото, където трябваше да удари мачетето. Нанесе разстоянието на парче картон. Изряза получилата се дъгообразна лентичка и я наложи върху маската. Разрезът щеше да е твърде плитък. Изряза малко по-дълга лента и отново я наложи.