Ричард Леймън - Нощно шоу

— Прибирах се от библиотеката… и тогава… не знам.

Напълно нормална реакция след подобна травма, увери всички докторът. Няма за какво да се притесняват. Защитна реакция на мозъка.

Споменът за измамата й я развесели, прогони страха и тя се усмихна към тавана.

Още тогава знаеше каква ще е тайната й мисия.

Погледна будилника. Бяха минали само три минути.

Тя подложи ръце под главата и вплете пръсти в меките си коси. Сърцето й се сви.

Не се размеквай!

Тя бързо седна. Край на мисленето, край на чакането.

Спусна крака на пода и внимателно се изправи. Левият й крак бе слаб и все още я болеше, но знаеше, че ще издържи. Свалиха й гипса преди две седмици. Оттогава постоянно се упражняваше, за да заякнат отпуснатите мускули. Най-сетне, днес, реши, че е готова.

Приближи се до прозореца и съблече нощницата. Усети полъха на топлата нощ, аромата на лятото и потръпна от страх и наслада. Затаи дъх и се огледа. Само в една къща все още светеха прозорците. Нищо не нарушаваше спокойствието на градините, тротоарите и улицата. Целият квартал изглеждаше изоставен, сякаш някакво страшно бедствие бе пропъдило жителите му.

Линда се отдръпна от прозореца. Отвори близкото чекмедже, извади каубойска шапка и я нахлузи на главата си. Чак тогава си позволи да се погледне в огледалото. Усмихна се, зъбите й проблеснаха в тъмнината. Взе опаковка ластичен бинт и го стегна около гърдите си. Парчето едва стигна за една обиколка, но тя го опъна силно, до болка и закачи металните клипсове. След това извади от чекмеджето карирана риза. Ризата на брат й, която тази сутрин бе измъкнала от дъното на гардероба му. Облече я и се закопча. Нави ръкавите и се взря в огледалото. Стегнатите й гърди почти не се забелязваха под широката риза. Отдалеч всеки би я взел за момче.

Отиде до гардероба и извади джинси и маратонки. Вече напълно облечена, се върна до шкафчето. Бръкна в отвореното чекмедже, премести купчинка прилежно сгънати бикини и измъкна пистолета на баща си — „Смит и Уесън“, 38-ми калибър. Глътна корема и мушна дулото в колана на джинсите си. Оръжието беше голямо и студено. Дулото му се впиваше в слабините й. Тръгвайки към вратата, тя понечи да го извади оттам. Ала усещането бе приятно и вълнуващо.

Отвори безшумно вратата. Надникна и огледа коридора. Беше пуст и тъмен, под нито една от вратите не се процеждаше светлина.

Тя тръгна с плавни крачки по меката пътека, като внимателно пристъпваше от пети на пръсти — точно както през онази нощ, когато я отвлякоха момчетата…

Не, сега нямаше право да мисли за това.

Пред вратата на брат й дюшемето изскърца. Тя трепна, но продължи. Спомни си, че брат й спи като мъртвец.

Стигна до стълбището и заслиза надолу. Държеше се с една ръка за парапета и бе готова да прехвърли тежестта си върху него, ако някое стъпало изскърца. Когато стигна долу, си отдъхна. Тук вече слабите шумове не биха предизвикали съмнение.

Втурна се към кухнята. От голямата чаша за коняк върху хладилника взе два кибрита. Пусна ги в джоба на ризата и се насочи към вътрешната врата на гаража.

Гаражът, с малкото си прозорче в далечния край, бе много по-тъмен, отколкото очакваше. Блъсна се в импириъла на баща си. Мина пипнешком покрай колата и намери дръжката. Дръпна. Вратата се отвори и лампичките в купето светнаха.

Достатъчно, за да вижда. Празната кутия за мляко бе на претрупаната лавица — точно там, където я беше оставила.

Заобиколи колата и се спря пред косачката. Клекна и вдигна тубата с бензин. Бе толкова тежка, че Линда залитна. Спъна се, тубата я удари болезнено в хълбока, коляното й се заби в косачката. Успя да запази равновесие, без да изпусне нито тубата, нито кутията за мляко. Усети топла болка в слабините и се запита дали дулото на пистолета не я е порязало. Побутна пистолета с лакът и го отдалечи от нежното място. След това отиде на разчистеното място до колата.

Напълни кутията с бензин. Изпаренията опариха ноздрите й. Очите й се насълзиха. Остави тубата на мястото й, питайки се дали Боб ще открие липсата идната събота, когато трябва да окоси моравата. Навярно не. Тубата и без това не беше пълна догоре, а и оставаше достатъчно бензин за малкия резервоар на косачката.

Тя вдигна кутията за мляко. Затвори вратата на колата. Лампичките угаснаха. Тръгна през тъмнината, използвайки колата за ориентир. Достигна края й. Следваше малко празно пространство до багажника на омнито на майка й. Мина покрай него, покрай прозорчето и накрая напипа вратата на гаража.