Ричард Леймън - Нощно шоу

Тя разглеждаше Джак. Гол, огрян от луната, й приличаше на някакъв брадат гигант. Раменете му бяха широки, по ръцете и гърдите му играеха мускули, коремът му бе като от камък. Силните му нозе бяха леко разкрачени. Отново започваше да се възбужда.

— Ама и теб си те бива — каза тя.

Смехът му отекна в стаята. Джак се хвърли върху Дани, сграбчи я за ръцете и я дръпна към леглото. Прасците й се удариха в дюшека и тя със смях се катурна по гръб в постелята. Изпищя, усетила зъбите му в бедрото си. Затъркаляха се един връз друг. Накрая тя го възседна и притисна ръцете му към леглото. Той вдигна глава и близна едната й гърда. Смехът й секна. Дани пусна китките му и се притисна към гърдите му. Тялото й потрепери от желание, когато възбуденият му член докосна ануса й. Тя изви гръб и простена от мощния тласък.

Дани притисна лице към гърдите на Джак и потри буза в мекия им мъх. Заслуша се в биенето на сърцето му и изведнъж стомахът й се преобърна.

На стъклената врата на балкона се бе облегнала тъмна фигура и надничаше в стаята.

Върнал се е!

Пръстите му се впиваха в стъклото като нокти на граблива птица.

— Джак! — прошепна Дани.

Тя се отскубна и се претърколи по леглото, а Джак се хвърли към вратата. Дани седна и видя, че натрапникът е изчезнал. Джак дръпна вратата. Тихо изруга и вдигна райбера. Отново я дръпна. Този път вратата се отвори. Той излезе на терасата и се огледа.

Дани се втурна на помощ, но на вратата се спря.

— Отиде си — каза Джак.

— Върни се. Няма смисъл да го гониш.

— Скапан маниак!

Тя излезе на терасата и потрепери от нощния хлад, който прониза тялото й.

— Ела, да влезем вътре.

Изведнъж Джак трепна.

— Какво…?

Той вдигна ръка и посочи към плувния басейн. По тъмната повърхност на водата играеха лунни отблясъци.

— Не мога да… — стомахът й се сви. — Какво е това?

— Не знам. Но може би е по-добре да се прибереш.

Дани поклати глава и прикри с ръка настръхналата си гръд.

Двамата заедно тръгнаха покрай басейна към дълбокия му край, където върху трамплина стърчеше неголям предмет.

— Амбалажен плик ли е? — прошепна Джак.

— Да, но какво има в него?

— Чакай ме тук.

Дани се спря разтреперана. Притисна длани към настръхналите си гърди и стисна бедра. Имаше чувството, че мехурът й ще се пръсне.

Джак стигна до трамплина. Обърна се и обходи с очи тъмната градина. Чак след това се покатери и тръгна по трамплина над водата. Той леко вибрираше под стъпките му. Наведе се. Вдигна плика. Тежеше. Хартията се опъна и запука.

Държейки го настрана от тялото си, Джак разви горния край и надникна.

— Какво има вътре? — прошепна Дани.

— Не се вижда.

Джак бръкна с ръка.

— Недей!

Джак извика и ръката му изскочи от плика. За миг изгуби равновесие. Размаха ръка, отново стъпи здраво и бръкна повторно.

Когато ръката му се показа, стискаше в шепа кичур коса. Под него се поклащаше човешка глава. Лицето й, сякаш нарочно, бе обърнато към Дани. С ококорени очи, със зейнала уста и провиснал език.

Дани беше спряла да диша. Рязко изпусна въздуха от гърдите си и когато отново отвори уста, дробовете й се напълниха със свежия дъх на нощта.

— Ако ми кажеш, че е истинска, ще закрещя!

Линда се превъртя в леглото и погледна блестящия циферблат на будилника. Един и тридесет и шест. Стрелката за минутите се плъзна към следващата точка. Възнамеряваше да изчака до два часа, ала времето течеше ужасно бавно.

Обърна се по гръб и се вторачи в тавана. Сърцето биеше лудо в гърдите й. Изтри изпотените си длани в нощницата. Коремът тръпнеше под ръцете и сякаш цялото тяло пулсираше в такт с разтуптяното й сърце.

Подутият крак я болеше и тя отново се видя как изскача разридана на улицата, заслепена от сълзи и все пак вече близо до вкъщи. Изведнъж в очите й блясват фарове. Изскърцват спирачки. Усеща удара, невероятната болка. Като на забавен кадър вижда как излита върху капака на колата и в безкрайния миг, предшестващ сблъсъка й с предното стъкло, се пита дали ще умре и дали това би могло да бъде сметнато за убийство.

Според нея — да. Тя е убита от Тони, Арнолд, Джоуел и маниака от къщата на Фриман. И никой никога не ще го узнае.

Дано се превърна в дух, казва си тя, за да мога да им отмъстя.

И тогава се разбива в предното стъкло на колата.

Излезе от комата слаба и немощна, със силно главоболие и крак на екстензия. Родителите й се държаха така, сякаш наистина се бе завърнала от оня свят. Докато те хлипаха, лекарят я разпитваше. Дали си спомня името, адреса, датата на раждане? Докато отговаряше, родителите й гледаха уплашено. Спомня ли си нощта на катастрофата? Да, да, тя помнеше всичко. Но едно ново, потайно кътче на съзнанието й нашепваше да не казва.