Ричард Леймън - Нощно шоу

Въздъхна облекчено и почти се затича към потъналата в мрак ниша на входа. Докато отключваше вратата, Джак стоеше зад гърба й.

Влязоха и запалиха лампата. Дани затвори вратата и сложи веригата.

Ръцете на Джак обгърнаха раменете й. Той я завъртя и нежно я притисна към гърдите си. Тя потъна в прегръдката му и намери сигурност в допира на силното му тяло.

— Слава Богу, че тази нощ си до мен — каза тя.

Вдигна глава и устните им се сляха. Докосването на устните му я успокои. Отпусна се. Имаше чувството, че би могла да заспи в обятията му.

Устните му се откъснаха от нейните.

— Мисля, че е време да повикаме полицията.

— О, не!

— Ако хлапакът се мотае наоколо, все още биха могли да го приберат.

— Да. Добре.

Дани с нежелание се освободи от прегръдката му. Той я хвана за ръка и я поведе към хола. Там светеше само една лампа. Дани потръпна при вида на мрака, който нахлуваше през широките прозорци. Тя пусна Джак и почти тичешком се втурна по килима, за да дръпне завесите. Сведе очи, сякаш се боеше да не види нещо непознато в тъмнината отвън. Джак вече набираше телефона на полицията.

— Да — каза той. — Някой се опитва да проникне в къщата… „Ашър Лейн“, номер 822… до булевард „Лоръл Каниън“… Добре, благодаря.

Той затвори слушалката.

— Да проникне в къщата ли? — попита Дани.

— Не е далеч от истината.

— Да пийнем ли по нещо? — предложи тя и запали лампиона до дивана.

— Няма да е зле.

Тя запали още една лампа, а Джак се запъти към г-образния плот на бара. Заобиколи го и влезе в кухнята.

— Сега е десет и двадесет и пет — каза той.

Входният звънец издрънча в единадесет без пет. Ръката на Дани подскочи. Тя остави чашата с водка и тоник на масата.

— Много са бързи, няма що — обади се Дани. — Половин час. Слава Богу, че нямаме нужда от тях.

Тя последва Джак в коридора. Той откачи веригата и отвори вратата. На прага стояха двама униформени полицаи.

— Вие ли сте се обадили за влизане с взлом? — попита по-високият от двамата.

Другият, с вид на ориенталец, потупваше бедрото си с палката и не откъсваше очи от брадичката на Дани.

— Точно така — заяви Джак. — Току-що си тръгна. Преди минута-две. С черна катафалка.

— Записахте ли номера?

— Боя се, че не успяхме.

— Можете ли да опишете нападателя? — попита полицаят и отвори тефтера си.

— Бял мъж, около осемнадесет-двадесет годишен, много слаб, плешив. С черно поло и джинси.

Другият полицай безмълвно се обърна и тръгна.

— Направи ли опит да влезе в къщата?

Джак поклати глава.

— Беше в градината и надничаше през прозореца. Ужасно ни изплаши. Изкрещях му, но той не си тръгна. Не посмях да изляза. Нали разбирате, можеше да е опасен. Затова звъннах на вашите хора. Най-сетне избяга и го видяхме да се качва на катафалката.

Полицаят кимна и вдигна очи от тефтера.

— Бихте ли ми казали имената си?

— Аз съм Джак Съмърс. Това е Даниъл Ларсон.

— Чия е къщата?

— Моя — обади се Дани.

— Добре. — Той мушна химикалката в джобчето на ризата си. — Ще видим какво можем да направим.

— Ще ви бъдем много благодарни.

— Да. Благодаря.

Полицаят насочи показалеца си към тях, цъкна с език, имитирайки пистолетен изстрел, и намигна. След това им обърна гръб.

Джак затвори вратата.

— Мили Боже! — възкликна Дани. — Какво направи?!

— Поразкрасих нещата.

— Изрече цял куп лъжи. На полицията !

— Знам. Ама че лошо момче!

— Джак!

— Никога няма да разберат, освен ако не го хванат.

— Защо просто не им каза истината?

— Защото е прекалено сложна. Един опит за влизане с взлом е къде по-ясен и симпатичен… и злокобен. Помислих си, че би заинтригувал полицията. Че ще ги задейства.

— По-скоро те ще ни задействат, ако пипнат момчето.

— Ще ни разберат.

— Ти си луд.

— Това значи ли, че вече не ме харесваш? — попита я с блеснал поглед.

Дани се взря в очите му и изведнъж се почувства слаба и разнежена.

— Не, не означава — прошепна най-сетне тя.

Събу обувките си, приближи се и започна да разкопчава карираната му риза.

— Мисля, че не — каза Джак.

Пръстите й трепереха. Устните й пресъхнаха. Не бе типично за нея да поема така инициативата. Сама не можеше да се разбере, ала не можеше да се спре. Разтвори ризата, с рязко движение я издърпа от колана на панталона и плъзна пръсти по гладката топла кожа на корема му, по мекия мъх на гърдите му. Поглади твърдите му мускули. Доближи устни и леко захапа зърното на едната му гръд.