Ричард Леймън - Плът

През прозорците на приземния етаж и горе струеше светлина. Който и да живее в основната част, явно си е у дома. Добре е да не забравям това, помисли си Роланд.

Пътека водеше право към входната врата, но имаше и друга, която извиваше надясно.

Роланд прекоси моравата по диагонал. По страничната пътека стигна до ъгъла на къщата и видя дървеното стълбище към втория етаж. Вратата горе на площадката се осветяваше от една-единствена крушка. Первазът беше украсен с цветя в саксии. Момичета биха избрали подобни цветя, мина му през ума.

В долния край на стълбището, на стената на къщата, бе монтирана пощенска кутия. Роланд спря до нея. Адресът гласеше: 364 В.

Бавно започна да изкачва стъпалата.

Чу гласове, спря и се извърна. Звуците идваха от отворен прозорец. Прозорецът гледаше към дървеното стълбище, но беше доста встрани и затова не успя да надникне вътре. Остана заслушан известно време. Гласовете звучаха приглушено и се чуваха на фона на музика. Идваха от телевизор.

Значи Хелън си е тук, точно както каза Алисън.

Гледа телевизия.

Сама?

Може да е с гадже.

Възможно е. Много ще внимавам, помисли си Роланд.

На горната площадка на стълбището той извади найлонова торбичка от джоба на джинсите. Беше яка полупрозрачна торба за боклук, която взе от спалнята докато планираше действията си за тази вечер. Убеден, че шумът от телевизора ще попречи на Хелън да чуе подобни тихи звуци, той разгърна торбата и я наду. Тя се увеличи от дъха му.

Извади ключовете, които бе взел от чантата на Силия, подбра един, който на пръв поглед изглеждаше най-подходящ и тихо го пъхна в ключалката. Внимателно завъртя ключа и топката. Вратата се отвори.

Шумът от телевизора се засили. Надуши приятен аромат. Пуканки.

От мястото, където беше застанал с притиснато към процепа лице, се откри един от ъглите на хола. Не се виждаше никой.

Отвори още малко вратата и странично се вмъкна през отвора.

Видя горната част на главата й да стърчи над дивана. Косата й бе с ролки.

Подредбата на мебелите го улесняваше. Ако диванът бе поставен плътно до стената, нямаше да успее да се промъкне зад гърба й. Но зад дивана имаше широко пространство — очевидно за да минава човек без да пречи, ако някой гледа в момента.

Роланд се зачуди дали да затвори вратата. Реши да не рискува, за да не би шумът да привлече вниманието й, и я остави открехната.

Взе торбата с две ръце. Като я държеше разтворена, той бавно запристъпва по килима. Лек повей на вятъра раздвижи торбата.

Ще е лесно, помисли си той.

Освен ако някой тип не лежи на дивана с глава в скута й.

В следващия миг бе достатъчно близо, за да види, че няма друг. На възглавницата до Хелън имаше голяма бяла купа с пуканки. Тя посегна към нея и загреба цяла шепа. Беше облечена в червена хавлия. Краката й бяха изпънати, а ходилата — подпрени на масичката пред нея. През разтворената хавлия се виждаха плътни бели бедра.

Жалко, че е такова прасе, помисли си Роланд. Щеше да е доста по-приятно, ако приличаше на Силия или Алисън.

В това, което предстоеше да стане, нямаше тръпка.

Той вдигна торбата.

Нещо тупна зад него.

Погледна. Вратата се беше хлопнала.

Хелън също се извърна достатъчно, за да може да види вратата, след което отмести главата си още встрани и назад. Очите й щяха да изскочат, когато видя Роланд. Полусдъвкани пуканки изскочиха от устата й и някои се посипаха в торбата, докато той я нахлузваше на главата й.

Тя се дръпна напред. Роланд притисна с ръка лицето, за да задържи торбата. Докато я държеше, тя го придърпа през гърба на дивана. Посегна назад и сграбчи косите му. Черепът го заболя.

Рамото на Хелън се удари в ръба на масичката. Роланд се стовари по лице на гладката повърхност. От удара бутна чашата й. Тя се гърчеше и риташе. Бясната й съпротива придвижи Роланд до ръба на масата, която се наклони. Той падна на пода, а Хелън се стовари отгоре му.

Притиснат от виещото й се тяло, Роланд продължаваше да държи торбата плътно около главата й. С другата си ръка отвори калъфа на ножа.

Не! Никаква кръв!

Блъсна Хелън със свободната си ръка. Хавлията се разтвори. Сграбчи едната й гърда й я извъртя. Чу писъка й под найлоновата торба. Пусна я и силно заби юмрук в корема й. И отново. Тялото й застиваше след всеки удар. След което тя потрепери. Чу мъчителни хрипове. Торбата запулсира и усети нещо топло и меко през найлона — Хелън повръщаше. Едва се пребори с желанието да отмести ръката си. Вместо това притисна торбата още по-плътно към лицето й. Тялото на Хелън се гърчеше в конвулсии. Тя се извиваше и дърпаше, и почти успя да се отскубне.