Ричард Леймън - Плът

— Мислех. Но… Стори ми се… Толкова е далеч. Дори не подозирах, че знае пътя, а камо ли да го извърви. Още не мога да повярвам, но тя е тук.

— Имаш ли представа през какъв ад минах през цялото това време?

— Свърши вече. Тя е жива и здрава.

— Дай да говоря с нея.

— Спи.

— Събуди я, по дяволите.

— След малко.

— ВЕДНАГА!

— Успокой се. Трябва да звънна в участъка и да прекратя издирването. След това ще я събудя. Сигурно умира от глад. Ще я нахраня и ще ти я доведа след час, час и нещо. А ти пийни нещо. Стегни се. Не искам да си в истерия, когато я доведа.

— Истерия? Кой е истеричен? Мислех, че е мъртва и захвърлена в някоя канавка. А тя в това време решила да направи шибано гостуване на шибания си баща!

— Трябва да звънна в участъка — повтори той. — Ще дойдем след малко — и затвори.

Когато свърши и с второто обаждане, се върна в спалнята на Кими. Тя продължаваше да спи.

Джейк коленичи до нея и я погали по главата. Косата й беше влажна. Положи ръка на вратлето й. Кожата й гореше през плата. Чуваше равномерното й дишане. Леко похъркваше.

Джейк погъделичка ушенцето. Без да се буди, тя разтърка мястото с пухкавата синя глава на Куки — чудовището.

Той се усмихна. Продължаваше да усеща буцата в гърлото си, но вече се чувстваше по-добре. Преди миг бе съвсем разнебитен. Беше проспала всичко, за щастие.

Ха, та това дете можеше да проспи почти всичко.

Сложи ръка на рамото й и леко я разтърси.

— Събуди се, мило — подкани я той. Отново я разтърси. — Ехо. Има ли някой тук? Кими?

Тя простена и се обърна с гръб към Джейк.

— Нападение по подмишниците — обяви той и навря пръсти под ръчичката й.

Тя се извърна и зарови лице във възглавницата.

— Нападение по дупето!

Тя се пресегна и шляпна ръката му, след това се изтърколи и се обърна с лице към него.

— Така не е хубаво — запротестира тя.

— Искрено съжалявам. Искаш ли да отидем на сладкарница?

— Ще ми поръчаш ли палачинки?

— Разбира се. Хайде да тръгваме.

— Няма какво толкова да ме караш да бързам.

— Ако не се измъкнем бързо, мама може да се появи и да те прибере, и тогава няма да видиш никакви палачинки.

Кими седна в леглото. Потърси под възглавницата и намери Клу.

— Мама сърдита ли ми е?

— Не бих се учудил. И двамата доста се разтревожихме. Това, което направи, е много опасно.

— Бях много внимателна.

— Хайде!

Той я хвана за ръка. Тя скочи от леглото, погледна към Куки, сякаш разсъждаваше дали да го вземе, и се остави Джейк да я изведе от стаята.

— Ще мога ли да остана при теб тази вечер?

— Мисля, че не. Мама ще иска да си у дома.

— А тук не е ли у дома също?

— Разбира се, че е.

— Не искаш ли да остана при теб?

— С удоволствие. Но днес не е особено подходящо. Работя върху много важен случай.

— Някой е опънал петалата ли? — попита тя и се ухили.

— Точно така.

Навън Джейк я вдигна, за да я настани на седалката. Завърза я за столчето. Бързо отиде от своята страна, запали двигателя и включи фаровете. Докато караше на заден ход по алеята, каза на Кими:

— Търсихме те из целия град. Всички от полицейския участък участваха в издирването ти.

— Значи ли това, че съм загазила?

— Мисля, че този път няма да те вкараме зад решетките. Правиш го за пръв път. Но ако се повтори, се опасявам, че ще трябва да си излежиш присъдата. Защо го направи?

— Мама не се държа добре.

— Защото не ти е поръчала сладолед?

— Не. Фрасна ме.

— Как така те фрасна?

— Фрасна ме ей тук — тя посочи със сивата главичка на Клу горната част на ръката си. — Доста ме заболя. Нали не бива да се нараняват децата?

— Избягала си, защото те е ударила?

— Ти никога не ме удряш.

— Само защото знам, че ще ме претрепеш, ако се опитам — увери я той, но кръвта му кипеше.

Кими никога не лъжеше.

Кучката я е ударила.

А не й стискаше да си признае.

— Значи си се ядосала, че те е фраснала и си решила да ми дойдеш на гости? Как намери къщата? И как успя да влезеш?

— О, знам къде е. А ти беше оставил един прозорец отворен.

— И извървя цялото разстояние?

— Да. Но краците ми се умориха.

— Доста хора те търсеха. Изненадан съм, че никой не те е видял.

— Ами виждаш ли — аз се криех. Добра криячка съм.

— Как го постигна? Всеки път, когато някой се приближаваше, се шмугваше в храстите ли?

— Понякога нямаше храсти. Тогава търсех дървета и коли.

— Много предвидливо — отбеляза Джейк.

— Ами виждаш ли, изплаших се от онзи мъж в колата. Той всъщност нямаше котенце, ’щото е било прегазено, но искаше да погали Клу и аз избягах.