Ричард Леймън - Плът

— Какво?

Джейк подскочи. Господи, някой все пак се е опитал да я отвлече.

— Татко, трябва да ме слушаш. Не повтарям.

— Слушам те. Каза, че някакъв мъж е искал да погали Клу.

— Да, ама това беше измислица. Искаше да ме сграбчи и да ме натика в колата.

Сърцето на Джейк биеше лудо.

— Той ли ти каза това?

— Не.

— Тогава защо мислиш, че е смятал да те натика в колата.

— Не можеш да излъжеш Ши-Ра.

— Кога стана това?

— Днес.

— След като избяга от къщата на мама?

— Ами, разбира се.

— Той караше кола?

— Да.

— И спря близо до теб, докато ти вървеше към моята къща?

— Да.

— Какво ти каза?

— Вече ти разказах.

— Моля те върни лентата назад.

Кими издаде бръмчащи звуци.

— Готово. Направих го.

— Какво каза мъжът?

— Котето му било прегазено от кола и му било тъжно. Ама не мисля, че е било прегазено. А ти?

— Не знам.

— Не му позволих да погали Клу. Избягах.

— Той не тръгна ли с колата след теб?

— Ами, виждаш ли, аз се затичах към една къща.

— Много умно си постъпила. А той какво направи?

— Бързо се омете.

— Как изглеждаше?

— Ще го вкараш ли в затвора?

— Мога и да го направя.

— Така му се пада.

— Но трябва да знам как изглежда, иначе може и да не го хвана.

— Май е по-добре да го застреляш. Идеята ми не е лоша, нали?

— На колко години изглеждаше?

— Не знам.

— По-млад ли е от мен?

— Да, но е голям.

— Изглеждаше ли достатъчно голям да е студент в колежа?

Кими сви рамене:

— Приличаше на Джордж.

Джордж беше гаджето на Сандра Филипс — детегледачката на Кими от времето, преди бракът на Джейк с ББ да се срине. Тогава Джордж беше в последния клас на гимназията.

— Как изглеждаше?

— Ами, беше без риза — и с хитро гласче добави. — Видях цицките му.

— Видя ли гърба му? — попита Джейк.

И имаше ли подутина, продължи да се чуди той. Изглеждаше ли така, сякаш има нещо като змия под кожата?

Кими поклати отрицателно глава.

— Какъв цвят бяха косите му?

— Черни.

— А очите?

— Не знам — каза тя, загубила търпение. — Стигнахме ли почти сладкарницата?

— След още две пресечки. Слаб ли беше или дебел?

— О, слаб.

— Носеше ли очила?

— Тц.

— А слънчеви очила?

— Татк-о-о-о — въздъхна тя. — Уморих се.

— Нали искаш да го застрелям?

— Ами…

— Каква кола караше?

— О, това е лесно. Като на мама.

— Порше?

— Какво е порше?

— Колата на мама, дето Харолд й я купи.

— А, онази. Не. Като старата й кола. Да не би да е било нейната стара кола?

— Съвсем същата ли беше? Цветът и всичко останало?

— Да. Само дето имаше нещо на нея.

— Какво нещо?

— Нещо като стърчащо знаменце.

— Какъв цвят?

— Червено-оранжево.

— Като твоето цветно червено-оранжево моливче?

— Ами да, разбира се.

— Къде беше знаменцето? Залепено за прозореца или…

— Беше ей там — Кими посочи през прозореца към радиоантената на колата на Джейк.

— Страхотна си, скъпа! Много ми помогна. Нещо друго да се сещаш за този тип или колата?

— Май не. Котенцето му се казвало Силия. Само дето си мисля, че е нямал котенце. А ти? Това май беше измислица, за да му разреша да погали Клу и да може да ме сграбчи. На бас се хващам, че искаше да ми направи нещо лошо. Но го надхитрих, нали?

— Определено, миличка.

Само след секунди Джейк сви към паркинга на един ресторант.

— Ей, ти ми обеща сладкарница.

— Трябва да се обадя по телефона.

Местата до апаратите бяха заети, затова се наложи да спре в далечния край на паркинга.

— На мама ли ще се обаждаш?

— Не. Искаш ли?

— Не!

— Ще звънна в полицията — той разкопча предпазния колан на Кими. Тя се смъкна от високата седалка и последва Джейк през шофьорската врата. Хванал я за ръчичката, той я поведе през паркинга. — Ще звънна на Барни, за да му кажа за този мерзавец във фолксвагена.

Очите на Кими се разшириха от възбуда.

— Наистина ли?

— Да. Ще го сгащим.

— Може ли да ядем, преди да го сгащим? Умирам от глад.

— Ще ядем веднага, след като звънна.

— Добре, но побързай, човече.

Роланд паркира фолксвагена на Дана до бордюра между двете пресечки и излезе. Подмина две къщи. На светлината на уличните лампи провери адреса, който преписа от студентския справочник: Епъл лейн 364 В.

Беше на Епъл лейн. Лампата на верандата на къщата от другата страна на улицата осветяваше цифрите 364 на входната врата.

Без съмнение „В“-то в адреса означаваше, че Алисън държи апартамент в къщата, но или в друга част, или в мебелираната пристройка отзад.