Ричард Леймън - Плът

— Не бих се безпокоил — подхвана отново той, — освен ако не се върнат до утре сутринта. Джейсън има лекции в десет. Сигурен съм, че дотогава ще се е прибрал.

Алисън кимна.

— Ще ми звъннеш ли, ако Джейсън се свърже с теб? Мен сигурно няма да ме има, но можеш да предадеш на Хелън. Имаш ли с какво да запишеш номера?

— Отбелязан ли е в студентския справочник?

— Да.

Значи — и адреса.

— Ще звънна, ако науча нещо.

— Благодаря.

Тя си тръгна.

Роланд я проследи с поглед, докато тя вървеше по коридора. При всяка крачка платът на панталонките се опъваше леко на задника й. Тя се накани да се обърне и да хвърли поглед през рамо. Затова той бързо се дръпна и затвори вратата.

Изтича до леглото и нахлузи обувките. Завърза ги. Посегна под свободно падащата риза и докосна калъфа на кръста. След това провери джоба, за да е сигурен, че има ключ от стаята.

Докато отново отвори вратата, Алисън вече не се виждаше. Затвори зад себе си и хукна по коридора. Заслиза бързо по стълбите.

— Де намали малко, скапаняк! — предупреди го Тод Брустър, когато Роланд почти се сблъска с него и гаджето му на площадката.

— Луд! — чу той гласа на момичето.

Прескочи последните три стъпала.

През стъклените врати зърна Алисън. Вървеше по алеята покрай северното крило на общежитието.

Роланд изчака във фоайето тя да се скрие зад ъгъла. След това я последва.

Запази дистанцията помежду им, когато Алисън се отправи напряко през центъра на университетското градче. Тя тръгна по алеята от западната страна на вътрешния двор. Няколко момчета играеха футбол на моравата. Независимо от късния час имаше момичета, повечето по бикини, които лежаха на одеяла и или четяха, или спяха. Други, събрани на малки групи, разговаряха, а трети — следяха футболния мач. Тук-таме имаше и двойки, излегнали се на одеялата. Една двойка се прегръщаше бурно. Близо до алеята хубаво момиче с разкопчано горнище лежеше по корем и се подпираше на лакти. Бе напълно погълната от книгата, която четеше. Роланд позабави ход и огледа добре гърдите й. Усети лека възбуда.

Коя ли е тя, зачуди се той.

Забрави я. Имаш други планове за тази вечер. А след като свършиш, се омиташ оттук завинаги. Нямаш време за тази, дори да знаеш коя е.

Нещата тук доста се напичат.

Ако наистина искаш да си в безопасност, ще тръгнеш още сега и ще забравиш за Алисън.

О, не мога да направя това. Няма начин.

Първо — Алисън, след това поемам.

Макар че е жалко да се остави всичко това.

Не се тревожи. Светът е пълен с вкусна свежа плът.

В края на алеята Алисън сви наляво и мина през сенчестото пространство между аудиторията „Дохън“ и театъра. Излезе направо на улицата. Пресече.

Роланд наблюдаваше иззад едно дърво, докато Алисън не се скри зад ъгъла. След това и той се втурна да пресича. Когато стигна до ъгъла, Алисън бе на не повече от двадесет метра отпред. Ако се обърне сега… Той бързо направи крачка встрани и се шмугна в храстите.

Изчака малко и надникна. Алисън бе спряла по средата между двете преки. Гледаше нагоре. Оправи дръжката на чантата върху рамото си. Изви гръб и сякаш си пое дълбоко дъх. Докосна горното копче на блузата. След това ръката й се спусна на кръста и провери дали блузата е добре втъкната. Слезе от тротоара.

Роланд бързо я последва.

Зърна я. Беше във вътрешния двор на стар жилищен блок с тухлени стени, обрасли с бръшлян. Докато я наблюдаваше, тя се изкачи по външното стълбище, което водеше към балкона на целия първи етаж. Подмина две врати и се спря пред третата.

Вместо да почука или да отвори с ключ, тя се облегна на перваза от ковано желязо. Склони глава. Известно време остана неподвижна. След това се откъсна от перваза, вдигна ръка и се изви, за да види гърба на панталоните. Прокара бързо ръка няколко пъти през седалището. Най-накрая пристъпи към вратата и почука.

Отвори мъж. Беше по-висок от Алисън. Най-малко метър и осемдесет. Беше облечен в панталони и тясна плетена риза. Дори от разстояние Роланд виждаше, че е добре сложен — плосък корем, широкоплещест, дебел врат и мускулести ръце.

Не беше тип, с когото да си имаш работа.

Мъжът отстъпи назад и изчезна. Алисън влезе и вратата на апартамента се затвори.

А сега какво, зачуди се Роланд.

Да се кача и да направя опит?

Не бъди глупак.

Да изчакам, докато си тръгне, и да я нападна по пътя?

Ако този тип е поне малко джентълмен, ще я изпрати. Освен това тя ми трябва на място, където ще съм сигурен, че никой няма да ме прекъсне.