Ричард Леймън - Плът

Днес не се получи.

Не виждаше ясно. Избърса очите си, но те отново се насълзиха.

Щом за него е толкова важно, може би… Не биваше да е от такова голямо значение. Какво пък толкова? Но очевидно за него беше.

Изведнъж аз съм лошата, защото не му позволих да ме начука на пода в аудиторията.

А си мислеше, че те обича.

Е, следващият път мисли по-внимателно.

Обича те, наистина. Обича да го вкарва в теб. Това е всичко.

Да върви по дяволите!

Алисън отново изтри сълзите. Подсмръкна и изчисти носа си. Спря на кръстовището. Заведението на Габи беше на следващата пресечка. Не искаше да влезе вътре разплакана.

Въобще не искаше да влиза там.

Поне не днес.

Щеше й се да се заключи в спалнята и да остане там. Да спи и да забрави.

В този момент светофарът светна зелено. Тя стъпи на платното и продължи към ресторанта.

Може да се появи по-късно и да я вземе след работа — все едно, че нищо не се е случило.

И тогава какво ще прави?

Тя мина край витрината на заведението на Габи. Само някои от сепаретата бяха заети. Все още беше прекалено рано за тълпите, които идваха да вечерят. Надяваше се да има много работа, за да няма време да мисли.

Входът беше на ъгъла. Отвори стъклената врата. Стори й се по-тежка от обикновено. Вече вътре успя да се усмихне на Джийн, която идваше към нея с табла празни халби.

— Подранила си днес — отбеляза момичето.

Алисън само успя да кимне.

— Добре ли си?

— Ще се оправя.

Джийн се приближи съвсем до нея.

— Ако имаш нужда да споделиш нещо, само свирни. Отгледала съм три момичета и невинаги всичко е било по мед и масло, повярвай ми. Кажи ми какъв е проблемът и бъди сигурна, че все някога съм се сблъсквала с подобен.

— Благодаря ти.

— Хайде, бягай да се приготвиш — подкани я Джийн и същевременно кимна наляво почти незабележимо. Долавяйки жеста, Алисън хвърли поглед над рамото й. — И внимавай Чаровният принц да не те последва в тоалетната.

Чаровният принц седеше сам в последното сепаре.

— Опитваш се да ме развеселиш, така ли?

Джийн й намигна и продължи пътя си.

Алисън се стараеше да не гледа към Чаровният принц, но не се въздържа да не му хвърли поглед, докато бързаше към тоалетната. Седеше прегърбен над масата и си играеше с кичур дълга мазна черна коса пред лицето си. От дупката на рамото на сивата му тениска се показваше бледа кожа. Тениската изглеждаше така, сякаш не я бе свалял от месеци.

Пред лицето му димеше купичка зеленчукова супа.

Голям късмет е извадила Джийн като й се е паднало да обслужва точно него.

Дали се опитваше да изцеди нещо от косата си в супата?

Алисън отмести поглед. Нямаше как да не долови миризмата му, докато минаваше край него.

Слава Богу, че той не я погледна.

Влезе в тоалетната и затвори вратата.

Чаровният принц поне бе успял да откъсне мислите й от Евън.

Евън.

Болката отново се появи.

Ако искам да ми е зле, би трябвало да си разменя проблемите с тези на Чаровния принц, помисли си тя.

Надяваше се да си е тръгнал, преди тя да излезе.

Гримира се бавно. Метна полата и блузата на вратата на тоалетната и отвори сакчето.

Повечето от другите сервитьорки идваха на работа направо с униформите си. На Алисън не й се нравеше мисълта да ходи с нея по улиците, а още по-малко — из университетското градче. Жълтата тафтена пола с пришита отпред престилка с нежни воланчета беше поне с десетина сантиметра по-къса, отколкото би желала. Името й бе избродирано с червено през лявата гръд на блузката с къси ръкави от същия плат. Материята бе достатъчно прозрачна, за да се вижда през нея. Очевидно беше подбрана от някой, който бе искал да достави на мъжката клиентела допълнително удоволствие.

Преди да навлече костюма, Алисън облече късо комбинезонче.

Сгъна дрехите, с които бе дошла. Като отвори сакчето, за да ги прибере, зърна четката за зъби и черния халат.

За по-късно.

Когато са в апартамента на Евън.

По-добре да беше ги оставила вкъщи.

Прехапвайки долната си устна, тя натика дрехите в сакчето и затвори ципа.

Излезе от тоалетната.

Чаровният принц си бе тръгнал.

Днес е щастливият ми ден, помисли си тя.

— По някакъв начин това дойде добре дошло. Можем да си отдъхнем — констатира Рон.

— Съвсем друга песен ще запееш, скъпи, утре сутринта в пет.

Пеги отпи от високата чаша с водка като внимаваше да не я разлее. Тялото й бе сгънато неудобно за пиене, но й бе приятно да седи отпусната на дивана с крака, качени на масичката.