Стивън Канел - Работилницата на дявола

— Пациентът премина в остра фаза на атаксия 4 4 Разстройство на съгласуваните движения на крайниците поради заболяване на периферната или централната нервна система. — Б. пр. — издиктува доктор Демил на касетофона.

След двайсет минути Трой Лий падна по гръб. От устата му бликаха течности, тялото му се тресеше.

— Часът е четири трийсет и пет — продиктува Декстър. — Пациентът преглъща с видимо усилие и изпадна в епилепсия.

В пет и петнайсет Трой Лий Уилямс умря. Сложиха го в стерилен чувал и го занесоха в лазарета на затвора, за да му направят аутопсия.

Времетраенето на заболяването от заразяването до смъртта беше по-малко от шест часа.

Въпреки двайсетината ухапвания от комари, Силвестър не се промени. Доброто му здравословно състояние доказваше, че Декстър Демил е направил нещо, което не бе постигал досега. Той успешно бе прицелил биологичното оръжие към определена генетична група. Адмирал Зол му се обади, поздрави го и каза:

— Много съм доволен.

И двамата знаеха, че оръжието ще унищожи врага първо с ужасяваща самоубийствена ярост, а после с неописуемо мъчителна смърт.

— Благодаря — отговори Декстър.

Сетне адмиралът пожела да говори с доктор Лак. Демил с нежелание даде телефона на помощника си, който тихо попита:

— Какво да правим със Силвестър Суифт?

— Той трябва да бъде премахнат — отговори Зол. След пет минути в безлюдния коридор в централния блок на затвора отекна изстрел.

Декстър Демил не го чу. Той вече се бе върнал в квартирата си.

Наля си шотландско уиски и седна на ръба на леглото. Ръцете му трепереха, мислите му трескаво препускаха. Той бе започнал да изучава прионите в Нова Гвинея, опитвайки се да спаси живота на човешки същества, но после изследванията му бяха изгубили практическото си приложение. Никой не прояви интерес към откритието му — никой с изключение на адмирал Джеймс Зол. В началото хуманната наука го беше завела във Форт Детрик, но после доктор Демил бе стигнал до ужасяващото си ново откритие.

— Господи, какво правя? — промълви той. После стана, отиде в банята и повърна.

Майк Холивуд кипеше от гняв. — Баща ми? Скапаняк! Знаеш ли кой беше най-лошият ден в живота му?

— Кой? — изфъфли Лъки.

— Денят, в който арестуваха Хайди Флайш.

Лъки отпи поредната глътка от преполовената бутилка вино.

Беше седем, неделя сутринта. Двамата вече бяха пияни и лежаха на дъските на един празен товарен вагон в средата на влак, който превозваше автомобили и бавно изкачваше склона на Черните хълмове в източен Тексас. Влакът скърцаше и стенеше, през отворената врата проникваше слаба слънчева светлина.

Някой наскоро бе пребил Лъки. Единият от предните му зъби беше избит, а устната му беше сцепена и може би трябваше да бъде зашита. Имаше и рани по устните от слънцето, защото бе припаднал в парка от жегата. Повечето синини и подутини бяха скрити под сплетените му руси коси. Лъки беше на трийсет и седем години, но човек трудно би определил възрастта му. Мазните му, дълги до раменете коси висяха, а сините му очи бяха кръвясали и разфокусирани.

Лъки не знаеше кой го е пребил, защото когато това се бе случило, бе изгубил съзнание в един от биваците на скитници. Свести се навреме, за да бъде отново нокаутиран. Прости се с петте долара, които бе спечелил от сечене на дърва в Уейко, Тексас, но най-лошото беше, че му откраднаха маратонките „Найки“. Сега краката му бяха увити в черни найлонови чували за боклук, които бе свил от контейнерите зад мисията на Армията на спасението. Директорът го бе изхвърлил заедно с Майк Холивуд след двудневен престой, защото този период беше максималният за пребиваване там.

А после двамата отидоха на разпределителната гара в Уейко и се качиха на този товарен влак.

Майк Холивуд беше на двайсет и две — петнайсет години по-млад от Лъки — и още имаше обувки, но с изключение на тези две предимства, между двамата нямаше почти никаква друга разлика. Той беше също толкова раздърпан, мръсен и пиян. Къдравата му мръсна коса беше залепнала за главата. На единствената му фланелка, от която бе произлязъл прякорът му, пишеше:

АРНОЛД ШВАРЦЕНЕГЕР

Е РАЗБИВАЧ НА ДОМОВЕ

ПРЕМИЕРА В ХОЛИВУД ТРЕТИ ЮЛИ 1999 ГОДИНА

— Шибаната Хайди Флайш — рече Лъки, после отново надигна бутилката, като внимаваше да излее виното право в гърлото си, за да не опръска мехурите от слънцето на устните си.

— Дай малко — каза Майк.