Давид Лагеркранс - Онова, което не ме убива

— Пластичен хирург, на когото осигурихме лична охрана, понеже получаваше заплахи, откакто опипвал млада естонка, на която правил операция на гърдите. Оказало се, че момичето е приятелка на известен криминално проявен.

— Олеле.

— Точно. Отговорих на Лисбет, че и аз не мисля Сандвал за най-хрисимото Божие чадо. Дори знаех, че не е такова, обаче се опитах да обясня, че ние не можем да съдим по този начин. Не можем да защитаваме само морално безупречните. Дори шовинистичните нерези имат право на определена безопасност, а тъй като Сандвал бе сериозно заплашван и помоли за нашата помощ, ние му я предоставихме — на двойна цена. Толкова беше просто.

— Но Лисбет не се върза на аргументацията?

— Във всеки случай не отговори, поне не по имейла. Но го направи по друг начин.

— Как?

— Тропнала се пред нашите охранители в клиниката и им наредила да запазят спокойствие. Дори си мисля, че им е предала поздрави от мен. После минала покрай всички пациенти, медицински сестри и лекари и влязла в кабинета на Сандвал, счупила му три пръста и го заплашила най-брутално.

— Божичко!

— Това е най-малкото, което може да се каже. Луда жена. Да се държи по подобен начин пред толкова много свидетели, на всичкото отгоре и в лекарски кабинет.

— Да, доста откачено.

— И, естествено, настана страхотно оживление, призиви за намеса на съда, завеждане на дела и какво ли не още. Сам схващаш: да счупи пръстите на хирург, извършил маса безценни лифтинги, разрези и прочее. От такива неща на звездните адвокати навсякъде им се привиждат долари.

— Какво стана после?

— Нищо. Нищичко, и това може би е най-странното от всичко. Цялата работа някак отшумя, очевидно самият хирург не е искал да задълбава в случая. И все пак, Микаел, беше безумно. Никой нормален човек не нахълтва в лекарски кабинет посред бял ден, за да счупи пръстите на лекаря. Дори неуравновесената Лисбет Саландер не върши такива неща.

Микаел Блумквист не беше съвсем убеден в този анализ. По-скоро си мислеше, че звучи доста логично, по лисбетски логично, а в тази област той беше повече или по-малко експерт. Кой, ако не той самият знаеше колко рационално разсъждава тази жена, не рационално като обикновените хора, а от гледна точка на заявените от нея базисни предпоставки, и дори за секунда не се съмняваше, че онзи лекар бе вършил далеч по-лоши неща от опипването на погрешното гадже. При все това не можеше да не се зачуди дали нещо не се бе прекършило у Лисбет, дали не бе сбъркала, ако не в друго, то поне в анализа на рисковете.

Дори му мина през ума, че на нея ѝ се иска пак да го закъса, може би с надеждата, че това ще я накара отново да живне. А може и да не беше така. Той не знаеше нищо за мотивите ѝ. Понастоящем не знаеше абсолютно нищо за нейния живот и докато си седеше на компютъра и търсеше в Гугъл данни за Франс Балдер, а бурята плющеше по прозорците, Микаел се помъчи поне да види хубавото в това, че се бяха натъкнали един на друг ей така, индиректно. Във всеки случай беше по-добре от нищо и той допусна, че трябва да се радва, задето не се беше променила. Лисбет, изглежда, си беше каквато винаги е била, а може би, кой знае, може би го бе снабдила с история. По някаква причина Линус го дразнеше и навярно щеше да подмине случая, дори момчето да му бе подхвърлило нещо наполовина сензационно, ала щом Лисбет се появи в разказа, започна да гледа на всичко с нови очи.

Никога не се бе съмнявал в интелекта ѝ и ако бе отделила време да се ангажира със станалото, значи, може би и за него имаше причина да се задълбочи в него. Поне можеше да провери нещата по-отблизо, а с мъничко късмет — да разбере и нещо повече за Лисбет, защото още в малкото, което знаеше, имаше един въпрос за милиони, нали?

Защо изобщо се бе намесила?

Та нали не беше някакъв амбулантен ИТ консултант и определено умееше да се вбесява на несправедливостите в живота. Умееше да излезе и да раздаде собственото си правосъдие. Но тъкмо жената, която не се свени да хакне какво ли не, тъкмо тя да се възмути от пробив в компютърна система, беше все пак малко учудващо. Да счупи пръстите на хирург, добре! Ала да се ангажира в борбата с незаконни хакерски атаки, това май беше твърде голям слон в стъкларския магазин.

От друга страна, той все още не знаеше нищо. Тук сигурно имаше и предистория. Може тя и Балдер да бяха приятели или партньори. Не беше изключено и за проба написа в Гугъл имената на двамата едновременно, ала без да получи резултати, във всеки случай нищо смислено. Постоя малко, загледан в бурята навън, мислейки си за татуиран дракон върху мършав блед гръб, за студ, сковал Хедестад, и за изровен гроб в Госеберя.