Матю Райли - Летящ старт

И тогава Труво се опита да направи на Джейсън онова, което беше направил на Ривиера — при новия мост Скалци даде вдясно и вдигна гейзери вода на пътя на „Аргонавт II“.

Обаче рефлексите на Джейсън бяха достатъчно добри, за да се справят с това предизвикателство. Той остана вдясно и вместо да намали, даде газ, стрелна се опасно близо до мъртвата зона, която защитаваше новия мост Скалци, и се вмъкна между реното на Труво и извитата арка на моста. Изви се на почти 90 градуса и само на сантиметри от подпората…

… и излетя изпод моста, и профуча край Труво.

Вече беше на 5-о място!

Труво изруга. Камико Идеки също се опита да се възползва от възникналата възможност и да се шмугне покрай него. Обаче Труво не му позволи — чукна ямахата на японеца настрани и двамата започнаха борба, която щеше да трае до финала.

Сега пред Джейсън се показа черният заден спойлер на болида на четвърто място — „Локхийд-Мартин“ на Зейвиър Зонора. Той се наклони надясно, за да вземе широкия десен завой, който водеше под моста Риалто.

Джейсън бързо си направи сметката: през оставащите два завоя имаше само толкова писта на разположение, че да пипне Зейвиър на финала.

Това означаваше, че ако успее да запази спокойствие, може да завърши 5-и при първото си участие в състезание от Големия шлем. Никак не беше зле. Да завърши беше постижение, а на пето място — направо страхотия. А да победи онова влечуго Труво щеше да му достави още по-голямо удовлетворение…

Под Риалто. Тълпата ревеше. Венеция II се стрелкаше от двете му страни.

Наклон наляво. Тълпите направо откачиха. Стрелнаха се под моста Академия, Джейсън изправи болида и изведнъж…

… се показа краят на Канале Гранде — мястото, където той се отваряше в подобен на пристанище залив, обграден отляво от червената тухлена звънарна на площад „Сан Марко“ и отдясно от огромния купол на базиликата „Санта Мария дела Салуте“. Само че днес между тези две постройки се издигаше летяща арка от метални сплави, която се рееше над водата. Беше покрита с карирани флагове и огромно табло с временното класиране…

Финалът.

Очите на Джейсън светнаха.

Краят вече се виждаше. Бяха успели.

Това беше последната му усмивка за дълго време.

Защото точно в този момент малкото взривно устройство, закрепено за задния спойлер на „Аргонавт II“ избухна.

Беше с размерите на главичка на карфица — с просто око почти не се забелязваше.

Беше ултраконцентриран военен експлозив, произведен от епоксид SDX-III. Използваше се от специалните отряди на полицията за разбиване на врати. Един грам беше достатъчен да унищожи обикновена подсилена врата и повече от достатъчен да пръсне поликарбонатния заден спойлер на летящ болид.

Беше закрепен за задния спойлер на „Аргонавт II“ от ловка ръка в последните мигове преди началото на Италианското бягане.

Задният спойлер на ферарито се пръсна в облак от малки парченца. Джейсън на мига напълно изгуби контрол — при скорост 740 км/ч нямаше как иначе. Той се вкопчи във волана, но болидът изобщо не реагира.

Джейсън погледна нагоре и видя финалът да се приближава. За миг му се стори, че ще успеят да минат над линията…

… но изведнъж хоризонтът рязко и драматично се завъртя и те се обърнаха настрани, почти с главите надолу — което пък означаваше, че е невъзможно да катапултират. Водата на Канале Гранде се носеше към очите му.

— Бъг! Дръж се, братле! Ще е адски кофти!

Наистина беше адски кофти.

„Аргонавт II“ се заби в Канале Гранде с ужасен плисък.

Блъсна се във водата първо с носа, след това се преобърна три пъти, като пръскаше отломки във всички посоки, преди — пляяс! — да се стовари отново върху повърхността и да заплува преобърнат — с долната част на фюзелажа към небето и с кабината под водата.

Всички зрители, независимо дали бяха край пистата, или вкъщи пред телевизорите, ахнаха.

Безмълвният подводен свят.

Като сдържаше дъха си, Джейсън бързо разкопча предпазните колани. Завъртя се още с главата надолу и видя, че Бъг се бори със своите.

Виждаше, че Бъг има нужда от помощ, но преди да му помогне, той самият имаше нужда от поне глътка въздух.

Изплува на повърхността — и видя наоколо високите сгради на Венеция II, които обграждаха канала от всички страни; чу тълпата да надава радостни викове, доволна да види, че е оцелял.

Отвори уста да си поеме дъх — и ги видя.

Видя Етиен Труво и Камико Идеки да взимат заедно последния завой: изскочиха изпод моста „Академия“, блъскаха се един в друг, бореха се до самия край.