Матю Райли - Летящ старт

Водата „улавя“ катапултиралата седалка при полета й към дъното и забавя летежа на момчетата до трийсет метра под повърхността.

Бъг още бълва мехурчета.

А Джейсън дърпа закопчалката на колана му и внезапно — щрак! — тя се отваря.

Бъг се измъква от седалката… и вижда, че Джейсън не се движи. Улавя го и почва да гребе и да рита към повърхността.

Изплуват. Бъг няма как да знае, че дробовете на брат му са пълни с вода — вода, която е нахлула през отворената му уста, докато са летели надолу в синия сумрак.

Изскачат на повърхността едновременно и Бъг започва да ръкомаха неистово, та някой да дойде, някой, който може да спаси изпадналия в безсъзнание негов брат, рискувал живота си, за да спаси неговия.

Джейсън сънуваше.

Съзнанието му бързаше през мимолетни образи.

Как го качват на магнитен хеликоптер — крещящи гласове — някой натиска гърдите му — полет над Венеция II, ярко слънце, след това рязко кашляне и повръщане — изхвърля водата гърдите си… започва да диша — вдишва и издишва — прекрасен, сладък, великолепен въздух… после мрак.

Гласове в сънищата му: „Ще се оправи, господин Чейсър“ — казва спокоен мъжки глас. — „Сега спи спокойно. Можете да отидете в хотела. Ще ви повикаме, когато се свести“.

„Няма да ходя никъде, докато синът ми не се свести“ — казва Хенри Чейсър.

Баща му остана при него.

Джейсън отново заспа.

Тогава започнаха кошмарите.

Всички бяха, как катастрофира с висока скорост.

Удря се в скалите до входа на тъмна пещера.

Блъска се в крайбрежните скали до спортното училище.

И най-лошият от всички — най-често повтарящият се кошмар — как лети към водата в Канале Гранде, как колата му е извън контрол, защото кормилото не работи.

И както се случва винаги при кошмарите, частица от секундата преди да се удари във водата, очите му се отварят широко и той открива, че е в леглото, останал без дъх и окъпан в пот.

А после — кога? — слънчевите лъчи го погалиха по лицето и Джейсън се събуди.

И погледът му веднага попадна върху баща му, който седеше до леглото му, вторачен в него, и му се усмихваше.

— Здрасти, сине.

— Здрасти, тате. — Гърлото на Джейсън беше пресъхнало. Той премигна и се надигна. — Колко дълго бях в безсъзнание?

— Почти два дни.

— Два дни…

— Цяла Италия чака да чуе, че си добре. Ти си герой, защото спаси брат си, без да мислиш за себе си. Сине, много се гордея с теб. Много. Можеше да избягаш, но не го направи. Не изостави брат си.

Прегърна го и добави:

— Браво, момче!

Марта Чейсър и Бъг влязоха първи, а след тях Сали Макдъф и Сиракюз.

Марта прегърна Джейсън и го целуна, Бъг също го прегърна и му прошепна нещо.

— Няма нищо, брат ми. Ти също нямаше да ме зарежеш.

— Здрасти, герой — каза Сали. — Трябва да кажа, че когато губиш, го правиш много стилно. Обичаш да излизаш от играта с гръм и трясък, нали? Макар че съобщенията за смъртта ти са силно преувеличени.

И му подаде брой от италианския всекидневник „Кориере Дела Сера“ със заглавие на първата страница „Смъртта на Джейсън Чейсър“ и снимка, на която се виждаше как ямахата на Камико Идеки се стоварва върху безпомощно преобърнатия „Аргонавт II“.

— Очевидно от редакцията са приготвили два варианта на днешната първа страница: единия с твоята смърт, а други — че си жив. Станала е някаква грешка и са отпечатали хиляда броя със съобщението, че си умрял. Смятам да дам да я рамкират.

Джейсън се изкиска и попита:

— А как приема случилото се господин Ломбарди?

— Отначало беше ужасен, че може да умреш, след като си карал една от колите на отбора. Но после, когато му съобщиха, че си добре…

— Къде е той? — избоботи гръмогласно някой в коридора.

И Умберто Ломбарди влезе в стаята. Гледаше страшно.

— Къде е младежът, който съсипа колата ми ?!

Джейсън потъна във възглавницата: не беше сигурен дали Ломбарди се шегува, или не.

Ломбарди спря пред леглото му… и гневното му лице разцъфна в широка усмивка.

— Млади Чейсър, просто искам да науча какво е усещането, когато съсипеш „Ферари“ за трийсет милиона долара!

— Съжалявам, господин Ломбарди.

— Глупости. Беше застраховано, а аз обичам да измъквам пари от застрахователните компании! Бог ми е свидетел, плащам им достатъчно премии. Обаче ти, момче, си герой ! Което значи, че ме превърна в човек, който наема герои. Надявам се, че няма да ти се зловиди малко да се покъпя в отразената светлина на твоя триумф.

— Колкото искате, сър. И все пак съжалявам за колата.