Матю Райли - Летящ старт

— Да се приготвя? — попита Джейсън. — За какво да се…

Пое по следващия тунел, както му беше казано, и — бум — очите му бяха заслепени от яркото слънце и блясъка на Адриатическо море, от синьото безоблачно небе, крайбрежните къщи на град Бари и назъбеното източно крайбрежие на Италия.

Когато „Аргонавт II“ изригна от изхода на прекия път високо в крайбрежните скали, сред събраните по крайбрежието зрители избуха неописуема врява. Колективният им радостен рев можеше да се чуе на километри.

Бъг изписка от радост.

Джейсън преглътна от удивление.

Бяха успели!

Бяха излезли от другата страна!

Обаче преди Джейсън да успее да се зарадва — руум! — руум! — руум! — ги задминаха три летящи коли.

Колите на:

Алесандро Ромба.

Фабиан.

И Ангъс Карвър от отбора на ВВС на САЩ.

Четвъртата кола, която се наклони, за да профучи покрай него, беше локхийдът на Зейвиър Зонора и за частица от секундата Джейсън зърна обърнатото към него лице на Черния принц, изкривено от яд. Очевидно не беше очаквал да го види отново в това състезание.

Още по-удовлетворяваща беше колата, която видя в страничните си огледала — пурпурнозлатистото „Рено“ на Етиен Труво — гадния френски състезател, който едва не го беше отстранил от надпреварата.

„Аргонавт II“ излезе от прекия път пред Труво!

На Джейсън му беше нужна цяла секунда, за да осъзнае случилото се.

Току-що с Бъг бяха наваксали цели три минути изоставане от основната група и бяха успели от последно място да се изкачат на пето.

— Благодаря, господин Сиракюз! — каза той в микрофона. — Току-що ни върнахте в надпреварата.

Когато камионът на отбор „Ломбарди“ влезе в предградията на Пескара, всички плазмени телевизори в града показваха повторението на мига, в който „Аргонавт II“ изхвърча от тунела.

Всички телевизионни и радиокоментатори изразяваха удивлението си от връщането на „Аргонавт II“ в играта. От последно на пето място само за половин обиколка! Пети! Не можеха да го повярват. А с второто влизане в боксовете в Пескара след около десет минути състезанието започваше отново.

Точно след тази новина, сякаш бе чакал знак, единият от двата черни форда, които следваха камиона със Сали по магистралата, внезапно ускори и ги изпревари.

И когато двете превозни средства минаваха под надлез над магистралата, черният форд неочаквано се стрелна встрани и необяснимо пресече пътя на камиона на отбор „Ломбарди“, блъсна се в предната му броня и го запрати в бетонната колона, която поддържаше надлеза.

С ужасяващ трясък и скърцане камионът се блъсна в нея и се сви като мях на акордеон — а черният форд просто продължи, ускори и изчезна в далечината.

Всички в камиона бяха запратени напред от силата на удара — шофьорът, Сали, Сиракюз. За щастие всички бяха с колани, а камионът беше оборудван с дюзи със сгъстен въздух, които действаха като едновремешните въздушни възглавници.

Обаче отвън камионът беше напълно съсипан.

А когато разкопча колана, Сали осъзна напълно положението: намираше се на около две минути с кола от питлейна. Обаче пеша това щеше да отнеме…

… поне десет минути.

Сиракюз също разбираше много добре какво е положението.

— Вземи една ръчна количка, натовари я с магнитни дискове и бягай!

След десет минути водещите в класирането влязоха в боксовете в Пескара.

Техническите им екипи ги очакваха.

Алесандро Ромба водеше колоната, следван от Фабиан. След това беше пилотът от ВВС на САЩ Карвър, после Зейвиър Зонора и пети — Джейсън Чейсър.

„Аргонавт II“ зави и се плъзна в бокса…

… но там нямаше никого.

— Сали! — изрева Джейсън в микрофона. — Къде си?

След секунда Труво също спря в бокса и питмашината започна работа върху колата му. Франсето погледна ядосано Джейсън, осъзна, че питмашината му бездейства, и яростният му поглед се смени със зла усмивка.

Тогава ферарито на Пабло Ривиера се шмугна в своя бокс и техническият му екип се зае с работата. Ако можеха, щяха да помогнат и на Джейсън, но те бяха екипът на Ривиера и трябваше да обслужат първи него.

— Къде е Сали, по дяволите? — изрева отново Джейсън.

Всяка секунда, която губеше, му се струваше цял час…

— Идвам — извика Сали и дотърча отвън. Буташе количка, натоварена с магнитни дискове и няколко туби охладителна течност.

Лицето и косата й бяха мокри от пот.

Зад нея се показа Скот Сиракюз, също с количка.

Руум! Ромба излетя от питлейна.