Матю Райли - Летящ старт

… входа за питлейна.

— Ще се наложи да се върнеш през размагнетизиращата ивица.

— Да се надяваме, че ще ми остане достатъчно енергия, за да стигна до бокса.

„Аргонавт II“ летеше с жалките 15 км/ч — беше почти неестествено да видиш летящ болид да се движи с толкова ниска скорост.

— Бъг — викна Джейсън, — хайде да посмяташ малко. Колко време ще ни отнеме този кръг?

Бъг направи изчисленията наум за около три секунди и каза отговора на Джейсън.

— Три минути! Минути?! Проклятие… — изрева Джейсън.

Знаеше много добре, че състезанията от ФЛК се печелят със секунди, а не с минути. Изостанеш ли с повече от минута, състезанието за теб е приключило.

Обаче въпреки това продължи да лети.

Докато го правеше, Бъг държеше под око боксовете и останалите коли, които профучаваха край тях с висока скорост.

И ги броеше.

После съобщи на Джейсън.

26-а кола беше влязла в боксовете.

Сега вече официално бяха последни.

След три минути завършиха пълния кръг и Джейсън се озова пред входа към питлейна във Фиумичино.

Всички други коли вече се бяха отдалечили с пълна скорост.

Неговото положение беше осигурило на тълпата, настанила се по каменистото крайбрежие, допълнително представление — зрителите се наслаждаваха на гледката как се бори и го подкрепяха с викове, пееха песни, ръкопляскаха, искаха „Аргонавт II“ да влезе в бокса.

Джейсън оглеждаше светлините на размагнетизиращите ивици право пред себе си — те препречваха пътя му към питлейна. Последното препятствие!

Той провери индикаторите на магнитните дискове:

Маг. 1 — 2,2%

Маг. 2 — 2,3%

Маг. 3 — 4,1%

Маг. 4 — 2,4%

Маг. 5 — 2,2%

Маг. 6 — 2,3%

Пет от шестте диска бяха останали с 2% мощност, а единият с малко над 4%.

В спортното училище по време на Състезание 25 беше научил, че минаването през размагнетизиращата ивица те лишава от 3% от магнитната мощност.

— Имам нужда само от един процент, за да успея — изсумтя той.

Обаче също така знаеше, че ако „Аргонавт II“ се задържи прекалено дълго над размагнетизиращите лампи, ще изгуби повече от мощност от това — всъщност цялата си мощност — което означаваше, че ще падне като камък във водата…

— Дръж се, Бъг. Тръгваме.

„Аргонавт II“ се наклони и полетя към входа за питлейна с 15 км/ч — насочи се право към редицата червени размагнетизиращи светлини.

Тълпата се умълча.

Джейсън затаи дъх.

„Аргонавт II“ прекоси размагнетизиращата ивица.

Арматурното табло на болида започна да подава панически сигнали, защото равнището на магнитната му мощност се промени на мига:

Маг. 1 — 0,0%

Маг. 2 — 0,0%

Маг. 3 — 1,1%

Маг. 4 — 0,0%

Маг. 5 — 0,0%

Маг. 6 — 0,0%

Индикаторите започнаха да премигват като лампички на елха. Червените предупредителни лампи блеснаха.

„Аргонавт II“ прекоси бордюра на пистата и когато се озова от другата страна, пет от магнитните дискове вече бяха на нула.

Обаче в единия още имаше живот.

Бяха му останали 1,1% магнитна мощност.

„Аргонавт II“ още се движеше — с нокти и зъби.

Тълпата по крайбрежието завика от радост.

И така — с пълзене, влачене и накуцване като ранен войник, който напуска бойното поле — „Аргонавт II“ влезе в бокса.

Дзън! Дзин! Бум!

Тарантула работеше бързо.

Старите магнити бяха свалени. Новите монтирани. Същевременно бяха закачени маркучите за сгъстен въздух. Тарантула монтира напълно нов нос. Резервоарите за охладителна течност бяха напълнени.

Всички стрелки на индикаторите по арматурата скочиха нагоре — обновени, освежени, заредени.

Джейсън огледа района на боксовете.

Беше почти празен, защото повечето технически екипи бяха тръгнали за другия край на страната, за Пескара, където щеше да е вторият питстоп.

Джейсън огледа района пак, донякъде надявайки се да види Скот Сиракюз, обаче надеждите му бяха напразни. Сиракюз не беше дошъл.

В този момент Тарантула се вдигна и се дръпна от болида, а Сали го плесна по каската.

— Време е да се връщаш в състезанието. Давай газ и напред!

Джейсън натисна педала и „Аргонавт II“ изхвърча от бокса с цели четири минути изоставане от групата и отново се включи в състезанието.

Зад гърба му Сали незабавно започна да товари нещата си — тя също трябваше да отиде в Пескара.

Основната група състезатели профуча покрай палеца на Ботуша и после се стрелна през Месинския проток, за да опише осмица около Сицилия и Сардиния.

Тълпите по крайбрежието на двата острова започнаха високо да приветстват болидите, докато те прелитаха покрай тях с яките 800 км/ч.