Матю Райли - Летящ старт

Левицки се опита да задмине французина от вътрешната страна, но Фабиан не му направи място, а дори пресече пътя му — и острите като бръсначи стабилизатори на предните криле на реното отрязаха лявото предно крило на Левицки, американецът изгуби контрол и се размаза в арката.

Всички се изкачиха с по едно място.

Ромба беше начело.

Фабиан: 2-ри.

Зейвиър: 6-и.

Джейсън: 9-и

В първата десетка…

Надолу през планините, след това отново прелитане през Милано и влизане в третата секция Пързалка по трасето — между Милано и френската граница — преди да вземат остър завой пред славния белостенен град Ница.

След това пилотите поеха по бреговата линия.

Това беше най-вълнуващата част от трасето — всеки метър от италианското крайбрежие гъмжеше от хора.

Един след друг водещите болиди се стрелваха по крайбрежната права и профучаваха през фалшиви римски арки, които стърчаха от морето на стотина метра от сушата. Арките бяха разположени зигзагообразно, което принуждаваше пилотите да направят широк S-образен завой, преди да могат да започнат да слаломират през тях, вместо да ги минат с един заход и полет направо. Цялата секция, както всички останали „морски участъци“ от трасето, бе обрамчена с червени размагнетизиращи лампи — известни като „дяволски фенери“.

Докато морето прелиташе под предния му спойлер, Джейсън видя по датчиците на таблото, че магнитните му дискове са останали с малко енергия — изтощени от трудния преход през планините и трите секции Пързалка.

„Аргонавт II“ ревеше с почти максималната си скорост от 810 км/ч и все повече наближаваше летящия пред него болид: Кола №40. Беше „Везир“, вторият болид от фабричния отбор на „Рено“, пилотиран от Етиен Труво.

Джейсън виждаше опашния спойлер на Труво, видя, че се поклаща леко след излизането от вратичката и че изпуска точната линия, нужна, за да успее да влезе както трябва в следващата арка.

Джейсън се възползва от възможността, даде газ до ламарината и за радост на тълпата профуча край „Везир“ в рядко надминаване на прав участък.

Профуча през следващата арка, вече на осмо място и изпълнен с адреналин.

Миг по-късно видя летящите жълти сигнални светлини, които с премигването си указваха входа към боксовете във Фиумичино.

Наклони се наляво, към входа на питлейна, доволен, че вече е близо…

… и тогава се случи нещастието.

Изглежда, Етиен Труво не беше оценил нахалната маневра, с която Джейсън го бе изпреварил, и сега, когато юношата зави към питлейна, неочаквано ускори и със стряскащо грубиянска маневра с помощта на заострените си вертикални стабилизатори отряза дясното предно крило на Джейсън като с нож.

Джейсън гледаше с ужас как част от предното му крило се откъсна и падна с въртене в морето, подобно на хвърлен да подскача камък. След това с крайчеца на окото си видя Труво да изчезва в питлейна отляво.

В този миг действителността застигна нашия млад герой.

И му нанесе тежък удар.

810 км/ч е скорост, когато не бива да губиш контрол.

„Аргонавт II“ изгуби контрол. Първо се наклони наляво, после се хвърли драматично надясно — докосна размагнетизиращата ивица и мощността на магнитните му дискове се срина, преди Джейсън да успее да използва дюзите със сгъстен въздух, за да се измъкне от ивицата.

„Аргонавт II“ излезе от трасето, продължи надясно, над бордюра на пистата — без да успее да улучи входа към боксовете, и се стрелна в широка дъга навътре в морето; магнитните му двигатели паднаха до червено.

Наклони се надясно и продължи навътре в морето и към далечния западен хоризонт. С нов пристъп на ужас Джейсън осъзна, че след удара може да завива само надясно !

В този момент нещата се влошиха.

Колата му забави скорост. Драматично.

Заради бордюра на пистата магнитните му дискове вече бяха почти празни. Със счупено дясно предно крило „Аргонавт II“ се люшкаше и се носеше навътре в открито море — и можеше да завива само надясно.

— Джейсън! — избоботи гласът на Сали. — Как сте?

— Добре сме… — отговори Джейсън през стиснати зъби. — Само сме ядосани. И мога да завивам само надясно.

— Какво значи това, по дяволите? Всичките ли френски пилоти във ФЛК са мръсни копелета?

— Спокойно, Сали. Още не сме извън играта. Ще се опитаме да се доберем до боксовете.

— Как?

— Ако можем да го направим само с десен завой — значи ще завиваме само надясно…

„Аргонавт II“ описваше ужасно широк и болезнено бавен кръг, с най-малко няколко километра обиколка. Обаче кръг, който щеше да свърши при…