Матю Райли - Летящ старт

Нямаше и следа от Скот Сиракюз. Не беше пристигнал в Италия, нито беше оставил някакво съобщение за Джейсън и отбора. Нито „успех“, нито нищо.

Това, че родителите на Джейсън бяха тук, беше чудесно, но той се надяваше, че и Сиракюз ще дойде — дори и само да му каже няколко професионални думи на подкрепа.

— Състезатели, една минута до старта. Моля първият в класирането да излезе на стартовата решетка.

— Джейсън… — Сали го подбутна към „Аргонавт II“.

Джейсън обаче още оглеждаше района за Сиракюз.

Простата истина беше, че страшно го друсаха нервите.

Никога не се беше чувствал толкова нервен. Стомахът му се свиваше. Направо не можеше да повярва: той щеше да участва в състезание на професионалисти! Всяка неделя даваха професионални състезания по телевизията, но докато не участваш сам, няма начин да разбереш какво е усещането.

Обърна се към колата си — и забеляза някакво движение край задния спойлер на „Аргонавт II“. За миг беше готов да се закълне, че е видял някого да се крие там — дребен човек — мъж, когото вече беше срещал.

Рави Гупта.

Отиде да провери, но нямаше никого. Огледа и спойлера, но не откри нищо не на място или повредено.

И тогава — гледай ти — видя Рави Гупта съвсем наблизо да разговаря с друг пилот.

Гупта забеляза, че го гледа, и му махна весело.

Джейсън го огледа предпазливо.

— Сали, познаваш ли този тип? Онзи дето ми маха.

— Разбира се — сниши глас Сали. — Това е Рави Гупта. Не се забърквай с него. Той е кофти тип.

— С какво се занимава? — попита Джейсън, като се сети за странните въпроси, които индиецът му беше задавал в петък вечерта: как се справя с професионалното състезание, как намира допълнителната мощност на Ф-3000.

— Не знаеш кой е Рави Гупта? О, извинявай, но все забравям, че си още твърде малък. Рави Гупта е комарджия. Букмейкър. Един от най-големите букмейкъри в света на ФЛК. Хайде да вървим. — Тикна му каската в ръцете. — Имаме по-важна работа.

— Именно — отговори Джейсън и взе каската.

С Бъг се настаниха в двуместната кабина и си сложиха коланите.

Бъг каза нещо в слушалката в ухото му.

— Да, и мен — отговори Джейсън. — Присвива ме и се върти като центрофуга на пералня.

Огромната транспортна лента се раздвижи с драматично металическо щракане и суперобтекаемият черно-златист „Локхийд-Мартин“ на Алесандро Ромба, първия в стартовата решетка и настоящ световен шампион, беше пренесен на арената на Колизея…

… и 60 000 ВИП зрители ревнаха в един глас.

Колата на Ромба ла Бомба спря. Сочеше като ракета към външната арка на Колизея. Това беше изходът към същинското трасе.

— Двайсет секунди до старта… — чу се гласът от високоговорителите. — Вторият в класирането да се приготви…

Огромният електронен циферблат на информационното табло започна да отброява 20 секунди с пиукане…

… тълпата се размърда…

… бип… бип… бип…

… от тунела Джейсън наблюдаваше колата на Ромба. Сърцето му се беше качило в гърлото.

Сали го потупа по рамото.

— Късмет, момчета. Ще ви чакам и на двата бокса.

— Благодаря, Сали. Успешна работа.

Бип-бип-бип…

Отброяването завърши, прозвуча пронизителен сигнал и светофарът светна зелено. Алесандро Ромба се понесе с рев от стартовата решетка, излетя от Колизея и Италианското бягане започна.

Щом Ромба се озова извън Колизея, транспортната лента се събуди за живот.

— Двайсет секунди до следващия старт. Класиралият се на второ място състезател да излезе на пистата…

Отброяването на 20-те секунди отново започна и колата на второ място в стартовата решетка — пурпурночервеното „Рено“ на Фабиан — излезе от тунела на огрения от слънце старт. Тълпата зарева пак.

Транспортната лента се премести напред с едно място. Пилотите гледаха напрегнато, докато чакаха да им дойде редът да излязат на стартовата решетка пред погледите на истеричната тълпа.

Отброяването стигна до двайсет и Фабиан излетя от мястото си.

— Двайсет секунди до следващия старт. Класиралият се на трето място състезател да излезе на пистата…

Джейсън гледаше как всяка кола се премества по транспортната лента, заема мястото си в стартовата решетка, излита и изчезва от поглед — приличаха на патрони, вкарвани в патронника на оръжие и изстрелвани.

Нервите му се опъваха все повече и повече. Да гледа как всяка кола поема към старта му действаше като хипноза. Трак-трак, бип-бип, излитане, трак-трак, бип-бип, излитане…

А после гласът от високоговорителите излая тенекиено: