Матю Райли - Летящ старт

— Здравей, Зейвиър.

— А, Чейсър.

— Днес в квалификацията кара добре. Тук има сериозна конкуренция. На кое място се класира? Девети?

— Точно така. Девети. Целта ми беше да се класирам в десетката и го направих, така че съм доволен.

В този момент бащата на Зейвиър се приближи зад него.

— Извинявай, синко, но искам да… — Видя Джейсън и млъкна. — О…

— Здравейте, Ваше Величество — поздрави го Джейсън.

Кралят изглеждаше смаян, сякаш не бе предполагал, че Джейсън е способен да говори, да не говорим за приятелски тон.

— Приятно ми е да те видя отново, ъъъ, господин Чейсър. Зейвиър? Един човек иска да се запознае с теб. Ако с господин Чейсър сте свършили разговора си. — Кралят кимна на тримата. — Приятна… вечер.

Когато баща му си тръгна, Зейвиър се обърна към Джейсън с леден поглед.

— Е, Чейсър, родителите ти тука ли са? Чух, че в покрайнините на Рим има много добри къмпинги.

— Виж, Зейвиър, ти си голям пилот. Жалко, че си такъв задник.

Обърна гръб на принца и тръгна към масата си.

Освен сблъсъка си със Зейвиър на галавечерята Джейсън имаше още две интересни срещи.

Първата се случи по средата на основното ястие, когато отиде до тоалетната.

Докато си миеше ръцете на мивката, един нисък индиец с вид на бъзливец застана до него и също започна да си мие ръцете. И без дори да го погледне, заговори:

— О, боже, о, боже, виж кой бил тук. Джейсън Чейсър, пилот на летящ болид. Как си, Джейсън?

Джейсън се обърна.

— Познаваме ли се?

Индиецът протегна ръка.

— О, извини ме, извини ме. Колко грубо от моя страна. Казвам се Гупта. Рави Нарендра Гупта.

Джейсън отново попита:

— Познавам ли те?

— Не, но аз те познавам, Джейсън.

— За някой от отборите ли работиш?

Рави Гупта се усмихна по такъв начин, че Джейсън на секундата изпита неприятно усещане.

— Ооо, може да се каже и да, и не. Аз съм просто един много заинтересуван зрител на състезанията.

Джейсън се наежи.

— Нали не си репортер?

— О, не. Не, не! Със сигурност не съм. Вярвай ми, младежо. Само заинтересуван зрител. Например нямам търпение да разбера как намираш висшата лига на състезанията? Днес сякаш се справи много добре с квалификациите.

— Зарадвах се, че свърших някъде в средата.

— Харесва ли ти Ф-3000? Не ли много труден за теб?

— Добра кола е — отговори Джейсън, макар че не разбираше защо Гупта му задава тези въпроси.

Точно в този момент Умберто Ломбарди влезе в тоалетната и преди Джейсън да разбере какво става, индиецът беше изчезнал безследно.

Ломбарди забеляза обърканото изражение на Джейсън.

— Нещо не е наред ли?

Джейсън се огледа.

Индиецът наистина не се виждаше никъде.

— Не… не… всичко е наред.

Втората интересна среща беше веднага след приключването на речите.

Точно когато аплодисментите за президента на Италия вече стихваха и Джейсън се канеше да си тръгне, едно младо и много красиво момиче изведнъж седна до него.

— Здрасти. Ти си Джейсън Чейсър, нали?

— Ъъъ… — заекна Джейсън, поразен от страхопочитание, — да.

Тя беше приблизително на неговите години — 15, с големи сини очи и смайващи руси коси. Носеше скъпа небесносиня коктейлна рокля, която подхождаше на очите й. Накратко, беше най-красивото момиче, което беше виждал.

— Аз съм Дидо — представи се тя с италианско-американски акцент. — Дидо Еманюел и съм голям фен. Преди няколко дена те гледах по телевизията в училищния турнир, а днес в квалификацията. Ти си направо удивителен , а я се виж колко си млад! Окей, извинявай. Видях те и реших да ти кажа здрасти. Така че… здрасти !

Джейсън беше направо онемял.

— Здра… здрасти.

— Е — продължи Дидо, — ти май се готвиш да си вървиш. Няма да ти досаждам повече. Може би — да се надяваме — ще се видим отново.

Стана, стрелна го с големите си сини очи и Джейсън направо се разтопи.

Дидо си тръгна доволна от масата, а Джейсън седеше и гледаше подире й.

Сали Макдъф разруши магията, като го потупа по рамото.

— Браво, Ромео. Не знаех, че толкова те бива по приказките с дамите. Хайде да анализираме постиженията ти по време на разговора: ъъъ… да, здра… здрасти и бла… благодаря. Но не се отчайвай, шампионе, сигурна съм, че следващия път ще се справиш. Хайде да си вървим и да те сложим да спиш. Утре почиваме. А в неделя се състезаваме.

Събота за Джейсън беше „фокусен ден“.

Време, през което да поседи и да си мисли за голямото състезание.