Матю Райли - Летящ старт

Обаче най-силните викове се чуха, когато се показа изостаналата на последно място Кола №2 от отбора на Ломбарди, пилотирана от момченцето от спортното училище. Болидът се носеше покрай зрителите с максимална скорост, макар да беше изостанал на безнадеждните четири минути от останалите.

На тълпата това й харесваше.

Това самотно „Ферари Ф-3000“ не можеше да спечели състезанието, но въпреки това се опитваше.

Благодарение на мобилните телефони новината се разпространи по крайбрежието, така че когато „Аргонавт II“ минаваше покрай нова група зрители, го посрещаше гигантска „мексиканска вълна“, която се опитваше да го следва. Тълпите го поощряваха.

Летящият камион с ремарке на отбора „Ломбарди“, в който беше Сали Макдъф, свистеше по магистралата по лента, специално запазена за техническите екипи, които бързаха за Пескара.

Нито Сали, нито нейният шофьор забелязаха двата черни летящи форда, които се носеха зад тях по магистралата…

… и ги наблюдаваха.

Когато основната група за втори път прелетя с рев през Месинския проток и отново обиколи палеца на Италия, Алесандро Ромба още водеше, следван близо от Фабиан и втория болид на ВВС на САЩ. Зейвиър Зонора вече се беше изкачил (впечатляващо) на четвърто място.

Джейсън беше стопил преднината на основната група на две минути и половина, но сега, когато бяха минали три четвърти от състезанието, ако не станеше някакво чудо, той просто губеше с чест.

Основната група зави надясно, след което се спусна надолу по тока на Италианския ботуш — никой от състезателите не захапа въдицата и не влезе в пословично трудния пряк път.

След две минути и половина, когато и последните състезатели вече заобикаляха основата на тока, Джейсън зърна Таранто — града при входа за прекия път.

Бъг каза нещо.

— В интерес на истината — отговори Джейсън, — възнамерявам да мина по прекия път. Защо ли? А защо не? И без това сме прецакани, а и кой знае — може да извадим късмет.

Бъг каза още нещо.

— Не съм забравил какво каза Сиракюз — отговори нетърпеливо Джейсън, — но той не е тук, нали?

— Не бих бил толкова сигурен — каза неочаквано един глас в ухото му.

Гласът на Скот Сиракюз.

Скот Сиракюз седеше със Сали Макдъф в задната част на летящия камион с ремарке на отбора „Ломбарди“.

— Господин Сиракюз! — долетя гласът на Джейсън от високоговорителите. — Значи все пак дойдохте!

— Джейсън, съжалявам, че не можах да дойда по-рано — отвърна учителят му. — Имаше някои проблеми в спортното училище и не можех да тръгна. Обаче сега, щом съм вече тук, ще те върна в състезанието.

— Как?

Сиракюз прикова погледа си в хоризонта.

— Джейсън, щом стигнеш до Таранто, тръгни по прекия път. Ще се опитам да те насочвам през него.

Макар да нямаха нужда от още стимули да избухнат в приветствия, италианските зрители се развикаха и скочиха на крака, когато видяха как „Аргонавт II“ рязко зави наляво и се стрелна към зеещата паст на Тарантския тунел — широкия бетонен вход към прекия път.

„Аргонавт II“, който макар последен и самотен радваше тълпите, се гмурна в тунела.

Влажен бетонен лабиринт, който се осветяваше единствено от фаровете в крилете на „Аргонавт II“.

Джейсън намали, оглеждаше системата от тунели. Първото кръстовище, на което излезе, се разделяше в шест посоки.

Гласът на Сиракюз се обади спокоен в ухото му:

— Първо кръстовище, вторият тунел вляво.

Джейсън го послуша, наклони болида, зави наляво и започна да се спуска под земята.

На следващото кръстовище също се пресичаха шест тунела. Така беше и на следващото, и на по-следващото.

Обаче напътствията на Сиракюз бяха много точни.

— Завий по третия вдясно и право напред, след това има завой на деветдесет градуса.

Продължаваха да се спускат все по-дълбоко и по-дълбоко в тунелите. Кръстовищата ставаха още по-сложни: вече се разклоняваха на осем тунела — два допълнителни вървяха нагоре и надолу от центъра на всяко кръстовище.

— Право надолу — чу се гласът на Сиракюз в слушалките, когато Джейсън стигна до първото кръстовище с осем разклонения.

— Надолу? — попита Джейсън за всеки случай. — Да не вземем да се блъснем в земното ядро?

— Да, надолу — потвърди Сиракюз.

След това ги насочи още веднъж встрани и след още няколко кръстовища тунелите започнаха да се изкачват по полегата траектория.

— На следващото кръстовище завий по втория тунел вляво — нареди Сиракюз. — И се приготви…