Дейвид Балдачи - Невинните

— Не познаваш баща ми и нямаш право да го съдиш! — скочи на крака Джули.

Синия се извърна към Роби и подхвърли:

— Винаги ли е толкова свенлива и скромна?

Роби предпочете да не отговаря.

— Освен това нищо подобно не се е случило, докато е бил в армията — добави все така нападателно Джули. — Ако е било обратното, никога не биха го уволнили по здравословни причини, а щяха да го изритат или арестуват. И тъй, защо са го освободили?

— Вече казах, заради когнитивни проблеми.

— Които обаче не са били свързани с дрогата — възрази Джули. — Значи причините са били други. Ти направи справка с папката, където пише, че е бил изложен на ОУ и това се е отразило на здравето му. Сам го каза.

— Но това са били неговите твърдения, които не се потвърждават от никакви факти. Въпреки това разбирам какво искаш да кажеш. Армията действително допуска, че в твърденията му има истина.

— Направили ли са му изследвания? — попита Роби. — Не са ли пожелали да разберат какво причинява когнитивните му проблеми?

— Не — поклати глава Синия.

— Вероятно са се страхували, че този боклук, който наричате ОУ, наистина му е разтопил мозъка! — враждебно го изгледа Джули.

— Защо не подадеш документи за разузнаването, след като завършиш колеж? — не й остана длъжен Синия. — Имаш всички данни да станеш първокласен агент!

— Предпочитам да прекарам живота си в някоя по-продуктивна област! — отсече Джули.

Роби извади снимката с татуировката от своята папка.

— От аутопсията на Рик Уинд — поясни той. — Според Джули баща й е имал абсолютно същата.

— Познавали ли са се? — обърна поглед към нея Синия.

— Не съм чувала това име и не съм виждала този човек — каза тя.

— Можем ли да разберем дали са служили заедно? — попита Роби.

Синия се надигна, пристъпи към телефона на шкафа за документи и набра някакъв номер. Джули гледаше снимката с татуировката, а Роби гледаше нея.

— Добре ли си? — тихо попита той.

— Нима трябва да съм добре? — сопна се тя.

Синия остави слушалката и се върна на мястото си.

— Съвсем скоро ще разберем — каза той.

— Нещо за свидетелката? — смени темата Роби.

— Мишел Коен? Още не, проверяваме я. Но в момента със сигурност е на разположение на ФБР.

— А ако идентифицира Джули и мен?

— Това би било повече от катастрофа — мрачно призна Синия.

— Може би лъже — обади се Джули.

— Може би — кимна Роби. — Но ако лъже, трябва да открием какви са мотивите й.

— Как ще се оправиш с Ванс? — попита Синия. — Не можеш вечно да я избягваш.

— Все ще измисля нещо — промърмори Роби, но в момента главата му беше празна.

Телефонът му иззвъня и той погледна дисплея.

— Супер агент Ванс, нали? — насмешливо подхвърли Джули.

Роби кимна. Съобщението беше повече от категорично:

Ако не дойдеш веднага, ще дойда аз! Ще те намеря, където и да се криеш, да те вземат мътните!

Той набра номера й.

— Нали ти казах, че съм на съвещание?

— Коен ни описа достатъчно добре двамата от автобуса, за да можем да ги обявим за издирване.

— Страхотно.

— Може би са баща и дъщеря.

— Добре — каза Роби. — Спомена, че момичето е било тийнейджърка, така ли?

— Точно така — отвърна Ванс. — С матова кожа. Според Коен мъжът бил доста по-тъмнокож от нея.

— Я повтори.

— Афроамериканци, Роби. Ще бъдеш ли така любезен да домъкнеш тук задника си?

— Тръгвам веднага.

Мишел Коен наближаваше четирийсет. Беше с дребна, но стройна фигура и вълниста тъмна коса, която стигаше до раменете й. Изглеждаше доста нервна, но това беше нормално за ситуацията, в която беше попаднала.

Ванс седеше до Роби на масата в малката заседателна зала и си водеше бележки на таблета си, а той наблюдаваше свидетелката. Разказът й беше прецизен до най-малката подробност. Напуснала близкия хотел секунди преди автобусът да се взриви. Видяла как от него изскачат мъж и момиче. Детонацията я запратила в близката стена, но тя скочила на крака и хукнала към колата си. Без да губи време, подкарала към предградията, където я очаквал съпругът й. Нямала проблем да го убеди, че се е забавила заради вечеря с приятелка.

От хотела бяха потвърдили часа на появата й в компанията на някакъв мъж. Бяха проверили и него — беше безработен от близо година. Нямаше причини да се съмняват в достоверността на показанията им.

Но Роби веднага разбра, че са излъгали. Жената беше дала подробно описание на двама чернокожи, които напуснали автобуса преди експлозията. Нещо, което изобщо не се беше случило. Но нямаше как да го сподели с Ванс, защото това би означавало да се компрометира.