Дейвид Балдачи - Невинните

— Ще дойда, когато мога.

— Роби!

Но Роби вече беше прекъснал връзката. Телефонът започна да звъни в джоба му, но той не му обърна внимание. Знаеше, че е Ванс, но нямаше какво повече да й каже.

— Проблеми? — погледна го Джули.

— Не един и два.

— Непреодолими?

— Ще видим.

— А това какво е? — попита момичето и вдигна папката, която лежеше между седалките.

— Не ти трябва да знаеш.

— Защо, секретно ли е?

— Не точно. Рапорт от аутопсията на един човек.

— Какъв човек?

Роби ядосано я стрелна с очи.

— Много си любопитна!

— Има ли връзка с това, което се случи на родителите ми?

— Съмнявам се.

— Но не си сигурен, така ли?

— В момента не съм сигурен в нищо.

Тя разтвори папката и се втренчи в снимките.

— Ужас!

— А ти какво очакваше? Човекът е мъртъв.

Ръцете й започнаха да треперят. Роби забеляза това и намали скоростта.

— Само не повръщай в колата ми! — предупреди я той. — Сега ще отбия.

— Не е от това, Уил.

— А от какво?

Тя измъкна една снимка от папката — близкия кадър на дясната ръка на Рик Уинд.

Той понечи да обясни за татуировката, но Джули го изпревари.

— Спартански воин в защитна бойна поза — обяви с треперещ глас тя.

— Откъде знаеш? — учудено я погледна той.

— Татко имаше същата.

Роби спря до тротоара, дръпна ръчната спирачка и се извърна към нея.

— Сигурна ли си, че баща ти е имал същата татуировка?

— Погледни я, Уил — вдигна снимката пред очите му тя. — Според теб колко такива татуировки съм виждала през живота си?

Роби пое снимката и започна да я разглежда.

— Е, добре — кимна след известно време той. — Говори ли ти нещо името Рик Уинд?

— Не.

— Сигурна ли си?

— Да, сигурна съм.

Какво ли ще излезе от всичко това, запита се Роби и отново погледна снимката.

— Баща ти служил ли е в армията?

— Май не.

— Но не си сигурна, така ли?

— Никога не е споменавал подобно нещо. Нито пък има ордени и медали.

— Но е имал тази татуировка. Питала ли си го как се е сдобил с нея?

— Разбира се. Тя беше наистина странна. Той обясни, че преди години се интересувал от гръцката история и митология. Това го накарало да си направи татуировката. Много подробно ми обясни какво символизира тя.

— А откога е употребявал наркотици?

— Откакто се помня — сви рамене Джули.

— Ти си на четиринайсет. На колко беше той?

— На четирийсет и пет. Така пишеше на шофьорската му книжка.

— Значи при раждането ти е бил на трийсет и една-две. Имал е достатъчно време да опита разни неща. От колко време бяха женени с майка ти?

— Не съм сигурна. Те не говореха за това.

— Не празнуваха ли годишнини?

— Не, празнуваха само рождени дни. Всъщност само моя.

— Но наистина бяха женени, така ли?

— Носеха халки, подписваха се с „госпожа и господин Гети“. Това е всичко, което знам.

— Нямаха ли снимки от сватбата? Не говореха ли за роднини?

— И на двата въпроса отговорът е не. Казваха, че нямат близки в града. И двамата бяха от Калифорния, или поне така твърдяха пред мен.

— Кога са се преселили във Вашингтон?

Джули не отговори и извърна глава към прозореца.

— Какво има? — попита той.

— От въпросите ти ми стана ясно, че не знам нищо за родителите си — промълви тя.

— Много деца са така.

— Лъжеш, за да ме накараш да се почувствам по-добре.

— Не лъжа — отвърна с равен глас Роби. — Аз например дори не познавах родителите си.

— Осиновен си, така ли? — обърна се да го погледне тя.

— Не съм казал такова нещо.

— Но каза, че…

— Значи не знаеш дали баща ти е служил в армията? — смени темата той. — Аз обаче трябва да разбера.

— Защо?

— Има същата татуировка като Рик Уинд. Може би го е познавал от там. Много бойни другари са си правили едни и същи татуировки. Ако успеем да изясним този въпрос, нещата може би ще започнат да придобиват смисъл.

— А има ли начин да разбереш дали татко е служил в армията?

— Не би трябвало да е проблем. В Пентагона са известни със старателно поддържане на архивите.

След тези думи Роби измъкна телефона си, натисна бутона за бързо набиране и секунда по-късно вече разговаряше със Синия. Предаде му молбата си и затвори.

— Скоро ще разберем — каза той.

— Защо искаш да знаеш кога татко е почнал да взема наркотици?

— Просто ей така, без причина.

— Глупости! Ти не правиш нищо без причина.

— Добре де, може би е започнал в армията.

— Защо? Всички войници ли се друсат?