— Не, разбира се. Но някои го правят. И това им остава за цял живот. Дрогата се намира лесно, особено ако служат в чужбина.
— Значи всичко се е случило заради наркотици?
— Не съм казал такова нещо.
— Стига си увъртал! — ядоса се тя.
— Знаеш ли как са се запознали родителите ти?
— На някакъв купон в Сан Франциско. Но със сигурност не е било наркоманско сборище.
Роби включи на скорост и потегли. Телефонът му отново иззвъня и той погледна дисплея едновременно с Джули. Беше Ванс.
— Май супер агентката наистина мечтае да си до нея — язвително подхвърли Джули.
— Този път ще се наложи да почака — отвърна Роби.
— Има очевидка на експлозията?
Той я погледна смаяно.
— Супер агент Ванс има доста силен глас — поясни тя. — Много добре чух какво ти каза преди малко.
— Вече разбрах.
— А тя ни е видяла?
— Така изглежда.
— Не си спомням наоколо да имаше някой.
— Аз също.
— Възможно ли е да лъже?
— Напълно.
— Но ще стане проблем, ако тази жена те види, нали?
— Да.
— Как смяташ да го избегнеш?
— Ще измисля нещо.
Джули отмести очи от лицето му и опря брадичка върху раницата си.
— Защо татко никога не е говорил за армията, ако наистина е бил в нея? — тихо попита тя.
— Някои хора не обичат да говорят за военната си служба.
— Но не и героите, нали?
— Напротив. Именно героите говорят най-малко за това, което са извършили. Обикновено шум вдигат онези, които са се скатавали.
— Не го казваш просто така, нали?
— Не бих те излъгал за подобно нещо. Нямам причини.
— Може би искаш да се почувствам по-добре.
— А ти ще се почувстваш ли по-добре, ако те излъжа?
— Предполагам, че не.
Той вдигна глава и срещна очите й.
— Как върви висшата математика? Не изоставаш ли с материала?
— Използвам телефона, който ми даде. С него свалям задачите, които учителите ми всеки ден качват в интернет, и им задавам въпроси, когато имам такива. Освен това изпратих в канцеларията имейл, че съм болна от грип и ще отсъствам няколко дни, но редовно ще им пращам домашните си.
— Правиш всичко това с един телефон? — учуди се той.
— Естествено. Не е нищо особено. Имам и лаптоп, но без интернет, защото струва пари.
— По мое време все още триехме с гумички и използвахме само стационарни телефони — промърмори той.
Следващите няколко километра изминаха в мълчание.
— Ако баща ми е служил в армията, може би е бил герой — обади се с изтъняло гласче Джули.
Този път Роби не я погледна. Беше ясно какъв отговор очаква.
— Напълно е възможно — кимна той.
— Къде отиваме, Уил?
Току-що бяха прекосили Мемориъл Бридж и навлязоха в Северна Вирджиния. Денят беше прекрасен. С ясно небе и ярко слънце.
— Ще ти сменя квартирата.
— Защо?
— Не е хубаво да оставаш дълго на едно и също място.
Роби погледна в огледалото за обратно виждане. Правеше го на всеки шейсет секунди.
Няма начин да ме следят. А ако го правят, толкова по-зле за тях .
След още няколко километра Роби отби и спря пред висок портал. Към тях тръгна униформен пазач, преметнал през рамо МР-5. Зад него се виждаше втори, който му пазеше гърба.
Роби свали стъклото и подаде документите си.
— Има ме в списъка.
Пазачът извади мобилния си телефон и продиктува данните. След миг се появиха още двама въоръжени мъже. Единият се наведе да огледа купето, а след това провери багажника и надникна под колата. Раницата на Джули беше старателно прегледана, а портативният уред за улавяне на пулс през кожа и метал установи, че в колата има само две туптящи сърца.
Вратата се плъзна встрани. Роби пое по правата алея и спря на един абсолютно пуст паркинг. Свали си колана и погледна към Джули, която не беше помръднала.
— Слизай — подкани я той.
— Какво е това място?
— Сигурно. Най-вече за теб.
— Да не е ЦРУ?
— Да си видяла табела, на която го пише?
— Те нямат табела. Нали са секретни?
— Без табела шпионите не могат да го открият.
— Много смешно!
— Не е ЦРУ — успокои я той. — Не бих те завел в Лангли, защото само ще си създам главоболия. Това място не е толкова прочуто, но е абсолютно сигурно.
— Значи ще ме зарежеш тук?
— Хайде, Джули — подкани я той. — Трябва да го направим.
Прекосиха паркинга и Роби натисна звънеца до остъклената врата на някаква двуетажна сграда. Отвори им още един въоръжен пазач, който ги поведе по коридора и им направи знак да влязат в малка заседателна зала.
Читать дальше