Дейвид Балдачи - Невинните

Окей, ясно. Но накъде все пак? Наляво или надясно?

Оригиналната му мишена обитаваше апартамент 404, който се намираше по-близо до лявата страна на блока. Вероятно наблюдаващият щеше да стигне до заключението, че той ще предпочете нея, тъй като е по-близо. Той обаче нямаше как да знае, че Роби се е спуснал на третия етаж да остави бебето, а след това е слязъл още един етаж по-надолу. Но общо взето, нямаше как да не отчете простия факт, че Роби при всички случаи ще тръгне надолу. Освен това беше наясно, че той не разполага с оборудване, което би му позволило да се спусне по сляпата стена.

Обмисли всичко това до последния детайл. Представи си как стрелецът се мести вдясно (ляво за него), разгъва стойката, нагласява оптическия мерник и започва да чака появата му.

Нещо, което не се случваше въпреки всички индикации, че беглецът трябва да бърза. Което означаваше само едно: Роби се опитваше да отгатне намеренията му. За да пробва зигзагообразно оттегляне и да поеме в посока зиг, докато стрелецът очаква посока заг. Значи надясно, а не наляво. Това обясняваше забавянето на появата му, а не оставянето на бебето.

Роби си представи как се насочва към дясната страна на стрелеца (негова лява).

После времето за размисъл изтече. Обърна се и хукна по коридора към лявата част на блока. Апартамент 201 беше празен. Поредното отнето от банките жилище. Но понякога мащабните икономически катастрофи пораждаха малки чудеса в личен план. Десет секунди по-късно беше вътре. Всички апартаменти в блока имаха едно и също разположение. Нямаше нужда от фенерчето или инфрачервените очила, за да маневрира. Стигна до задната спалня и отвори прозореца. Увисна на ръце от перваза, погледна надолу, за да прецени височината, после се пусна.

Приземи се след триметров полет. Тялото му се претърколи, за да омекоти сблъсъка. Въпреки това усети остра болка в десния глезен. Очакваше куршумът да го повали всеки миг. Но това не се случи. Беше отгатнал правилния вариант. Изправи се и затича. Отдалечаваше се по диагонал от сградата. Спря за няколко секунди зад някаква кофа за боклук. Трябваше му време да пренастрои сетивата си спрямо новата обстановка. После се изправи, прескочи някаква ограда и пет секунди по-късно вече спринтираше нагоре по улицата.

Вероятно не бяха забелязали, че напуска сградата. В противен случай щеше да е мъртъв. Но вече бяха наясно, че е успял да се измъкне. Това означаваше включването на специалния екип за издирване, който не пропускаше нищо. Роби знаеше, че няма шанс, ако остане в квартала. Трябваше да действа бързо, за да ги надхитри.

През всичките години, в които вършеше необичайната си работа, Роби си даваше сметка, че рано или късно може да се стигне до подобен инцидент. Вероятността за това не беше голяма, но все пак съществуваше и той беше длъжен да я има предвид. Ето защо и тази нощ имаше резервен план за оттегляне, както при всички предишни операции. Сега му предстоеше да го осъществи. Беше дошло времето да се възползва от съвета на Шейн Конърс.

Няма кой да ти помогне освен самият ти, Уил .

Роби извървя още десет пресечки по посока на крайната си цел. Часовникът показваше, че разполага с двайсет минути, но само ако не бяха променили разписанието.

Създадената едва преди година автобусна компания „Аута Хиър“ използваше старата автогара на „Трейлуейс“, намираща се близо до Капитолийския хълм. Явно началният й капитал беше малък, защото терминалът изглеждаше така, както в деня на затварянето му. Паркираните отпред автобуси нямаха никакви шансове да издържат дори и най-повърхностния технически преглед. Пътуването му със сигурност щеше да бъде в икономична класа, защото едва ли имаше друга.

Купи си билет под фалшиво име за автобуса, който потегляше за Ню Йорк след двайсет минути. Плати в брой. След като пристигнеше, щеше да осъществи втората част от резервния план, който включваше евентуално напускане на страната. Беше твърдо решен да се отдалечи на максимално разстояние от собствените си хора.

Роби излезе да чака пред терминала. Мястото не беше безопасно, особено в два след полунощ, но беше далеч по-добро от ситуацията, в която се намираше доскоро. Той можеше да се справи с уличните престъпници, но професионалните убийци с далекобойни пушки бяха нещо различно.

Огледа останалите пътници, които чакаха появата на автобуса за Голямата ябълка. Преброи трийсет и пет човека, ако включеше и себе си. Автобусът положително побираше два пъти повече, а това позволяваше да си осигури някаква буферна зона. Местата не бяха номерирани. Щеше да седне максимално далече от всички останали. Повечето пътници бяха натоварени с торби, възглавници и раници. Роби не носеше нищо освен прибора за нощно виждане, миниатюрната камера и глока, скрит под подплатата на якето му.