Дейвид Балдачи - Невинните

Роби измъкна глока от джоба си и пристъпи към леглото. Когато целта ти е да приключиш с един изстрел, позициите за стрелба винаги са повече от една.

За да избегне обичайните при стрелба от упор пръски кръв и късчета тъкан, той беше решил да натисне спусъка от известно разстояние. Един куршум в сърцето и втори, контролен, в аортата, която беше с дебелина на градински маркуч и се издигаше вертикално към сърцето. Пред нея имаше други органи, но когато човек знае къде да се прицели и да избере подходящия ъгъл, маркучът нямаше как да му убегне. Кръвоизливът щеше да бъде масивен и светкавично бърз. А ако куршумите случайно пронижеха тялото й, те най-вероятно щяха да се забият в матрака.

Бърза и чиста работа.

Насочи се към горната част на леглото и вдигна пистолета. Жената лежеше по гръб. Роби се прицели в сърцето й, но в съзнанието му внезапно изплуваха играчките, бебешката кошарка и рисунката, под която пишеше „Аз обичам мама“. Тръсна глава, за да се съсредоточи. Но рисунката остана в съзнанието му. Отново тръсна, а после…

Той съзря малката издутина, залепена за едрото й тяло. После и главичката със смешно разрешена коса, която едва-едва се показваше над завивките. Пръстът му застина на спусъка.

— Стреляй! — заповяда гласът в ухото му.

Роби не стреля, но май беше издал някакъв звук. Разрошената главичка помръдна, а издутината се надигна и момченцето зае седнало положение. То разтърка очи и се прозя, след което се втренчи във фигурата на Роби, който беше насочил пистолета си към майка му.

— Стреляй! — изсъска гласът. — Убий я!

Роби не го чу.

— Мамо! — изхлипа детето, без да сваля очи от него.

— Стреляй! — истерично изкрещя гласът в слушалките. — Веднага стреляй!

Роби не можеше да свърже този глас с някакво лице просто защото никога не беше виждал наблюдаващия го агент. Стандартна процедура. Никой не можеше да идентифицира никого.

— Мамо! — повтори момченцето и се разплака.

— Застреляй и хлапето! — заповяда гласът. — Хайде, действай!

Роби можеше да стреля и да изчезне. Два пъти, в гърдите. Едните големи, другите съвсем мънички. Един дум-дум беше достатъчен, за да разкъса вътрешностите на детето. Нулев шанс за оцеляване.

Жената се размърда.

— Мамо? — отново проплака момченцето и я мушна с пръст, но без да отделя очи от него. По бузките му се затъркаляха сълзи, телцето му започна да трепери.

— Какво има, миличко? — сънливо попита жената. — Хайде спинкай, просто си сънувал кошмар. Няма нищо страшно, защото мама е тук.

— Мамо! — извика детето и задърпа нощницата й.

— Тук съм, миличко. Мама е будна.

В същия миг жената зърна Роби и замръзна. После инстинктивно сграбчи детето, скри го зад гърба си и се разпищя.

Роби опря пръст до устните си, но жената продължаваше да пищи.

— Убий ги! — панически се извиси гласът.

— Ако не млъкнеш, ще те гръмна! — заплашително рече Роби, но жената изобщо не го чуваше.

Той пусна един куршум във възглавницата до главата й. Разлетя се пух, а куршумът мина през пружините на матрака и се заби в пода под леглото.

Жената спря да крещи.

— Убий я! — изкрещя гласът в слушалките.

— Стой кротко! — заповяда Роби, обръщайки се към жената.

Тя изхлипа и прегърна сина си.

— Моля ви, господине, не ни наранявайте!

— Просто кротувай — отвърна Роби.

Шефът му продължаваше да крещи в слушалките. Ако беше пред очите му, Роби със сигурност щеше да го застреля, за да му затвори устата.

— Вземете каквото искате — с усилие промълви жената. — Само не ни наранявайте!

Тя се обърна и притисна момченцето към гърдите си. После го повдигна и го целуна. Детето престана да плаче и я погали.

Роби усети неприятно стягане на коремните мускули, внезапно осъзнал, че наблюдаващият беше млъкнал. Слушалките немееха.

Роби би трябвало да се досети по-рано. Наведе се и скочи напред. Жената помисли, че ги напада, и нададе пронизителен писък.

Прозорецът се пръсна. Роби видя как едрокалибреният куршум прониза главата на детето и се заби в слепоочието на майката, убивайки ги на място. Страхотен изстрел, дело на снайперист със завидни умения. Но в момента той не мислеше за това.

Жената умря с вперени в лицето му очи. Изглеждаше изненадана. Майка и син паднаха заедно, преобръщайки се на една страна. Тя продължаваше да го държи в прегръдките си. Роби остана с чувството, че ръцете й се стегнаха около мъничкото телце.

Той свали пистолета и погледна през прозореца. Резервният стрелец беше някъде там, очевидно избрал отлична позиция.