Дейвид Балдачи - Невинните

Отново огледа опашката. Повечето хора бяха бедни, предимно работници с лош късмет. Това си личеше отдалече, най-вече по опърпаните им дрехи и умореното изражение на лицата. Едва ли някой с нормални, макар и ниски доходи би тръгнал за Ню Йорк посред нощ с раздрънкан автобус, понесъл и възглавницата си.

Автобусът се появи, описа широк кръг на плаца и спря пред тълпата с пронизително скърцане на износените спирачки. Момичето беше сред хората, които се струпаха пред вратите. Роби вече я беше преброил като една от трийсет и петимата пътници, но едва сега й обърна по-сериозно внимание.

Беше съвсем млада, още дете. Някъде между дванайсет- и тринайсетгодишна, дребничка и слаба; носеше избелели дънки с дупки на коленете, блуза с дълъг ръкав и тъмносин скиорски елек. Беше с мръсни и напукани обувки за тенис, а тъмната й коса беше прибрана на стегната опашка. Държеше раница, а очите й бяха сведени надолу. Дишаше тежко, а ръцете и коленете й бяха изкаляни.

Роби напрегна поглед, но никой от джобовете на дънките й не беше издут от джиесем — обичайния атрибут на всички тийнейджъри, особено на момичетата. Може би го държеше в джоба на елека си. Във всеки случай това изобщо не му влизаше в работата.

Той огледа хората около нея, но никой от тях не приличаше на родителя, който би трябвало да я придружава. Започна да си пробива път напред. Съвсем не беше изключено да го открият преди потеглянето. Стисна пистолета в джоба си и наведе глава.

Не след дълго се озова в автобуса и тръгна към дъното. Качи се последен. Повечето пътници бяха предпочели по-предните седалки. Роби се настани на последната, близо до тоалетната. Наоколо нямаше хора и той зае мястото до прозореца. От тук беше в състояние да вижда целия автобус, включително вратата, при това без да привлича внимание. Стъклата бяха затъмнени, а това означаваше, че едва ли някой разумен човек ще пробва изстрел на сляпо.

Момичето седна три реда пред него, от другата страна на пътеката.

Вниманието на Роби беше привлечено от мъж, който скочи в автобуса миг преди шофьорът да затвори вратата. Той показа билета си и тръгна по пътеката. Когато наближи момичето, извърна глава на другата страна. Това беше пътник номер трийсет и шест, наистина последният в автобуса.

Роби се смъкна в седалката и придърпа качулката на якето си. Пистолетът в джоба му леко се повдигна нагоре и се насочи към точката, която новодошлият би трябвало да пресече, в случай че продължи към него. Беше длъжен да допусне, че по някакъв начин са отгатнали резервния му план и са изпратили този човек да довърши работата.

Но мъжът спря един ред след момичето и зае седалката зад нея. Пръстите на Роби се разхлабиха, но очите му останаха заковани в мъжа.

Момичето стана и напъха раницата в багажното отделение над главата си. Направи го, като се повдигна на пръсти, и това позволи на Роби да зърне татуировката на кръста й.

Автобусът изръмжа и потегли с пронизително скърцане на скоростите. Шофьорът излезе на улицата, която щеше да го изведе на междущатската магистрала към Ню Йорк. Коли почти нямаше, сградите от двете страни на платното бяха тъмни. Градът щеше да се пробуди няколко часа по-късно. В това отношение Вашингтон беше различен от Ню Йорк. Той спеше . Но в замяна на това ставаше рано.

Роби отново насочи вниманието си към последния пътник. Беше на неговата възраст и с почти същия размер. Не носеше багаж. Беше с черен панталон, сиво яке и ръкавици. Роби сведе очи към собствените си ръкавици и погледна през прозореца. Навън не беше чак толкова студено. Мъжът дръпна ръчката за отместване на седалката и се настани по-удобно.

Роби инстинктивно почувства, че това няма да е задълго. Този човек не се беше качил в автобуса, за да пътува до Ню Йорк.

Професионалните убийци са особено племе, помисли си Роби, докато автобусът пъхтеше по пътя си. Амортисьорите отдавна бяха заминали и това се отразяваше фатално на возията. Чакаха ги триста километра в тази бракма, но Роби мислеше за друго. Очите му не се отлепяха от процепа между облегалките. Наблюдаваше и чакаше.

По време на мисия виждаш неща, на които малко хора обръщат внимание. Например входовете и изходите. Те задължително трябва да са повече от един. Ъгълът на прицелване, позицията, от която другите могат да отвърнат на удара. Незабелязано преценяване на опонентите. Отгатване на намеренията им единствено чрез положението на тялото. Не позволявай на никого да забележи, че го наблюдаваш.