Дейвид Балдачи - Невинните

После инстинктите му се пробудиха и той се претърколи встрани от прозореца. На пода зърна нещо, което изобщо не беше очаквал да види тази нощ. До леглото беше поставено бебешко кошче, в което спеше още едно дете. Дълбоко и непробудно.

— Мамка му — промърмори Роби и запълзя по корем.

Слушалките оживяха.

— Изчезвай от апартамента! — заповяда гласът на наблюдаващия. — Използвай противопожарната стълба.

— Върви по дяволите! — изсъска Роби, след това смъкна слушалките и ги пъхна в джоба си.

Протегна ръка и придърпа кошчето. Вторият изстрел щеше да дойде всеки момент, но той нямаше намерение да им предостави лесна мишена. Отлично знаеше, че снайперистът няма да стреля, ако не е сигурен, че ще улучи. Преди време самият той беше дебнал в мрака с пушка в ръце.

Роби се изправи на крака едва след като се отдалечи от прозореца, понесъл бебешкото кошче. Имаше чувството, че държи голяма гира. Трябваше да напусне сградата, но явно по различен път от този, който беше планирал. Погледна към вратата. Искаше да вземе нещо, преди да тръгне.

Той изнесе бебето от спалнята, включи фенерчето писалка и огледа дневната. Почти веднага откри това, което му трябваше — чантата на жената. Остави кошчето на пода, разрови съдържанието на чантата и измъкна шофьорската й книжка. Щракна я с телефона си, а след това направи снимка и на личната й карта. В следващия миг се сепна. Тя беше издадена директно от правителството.

Какво става, по дяволите? Този факт не присъстваше в информацията на флашката.

Накрая Роби потърси тъмносинята книжка, която беше забелязал още на влизане, полускрита под купчината документи. Американски паспорт. Той направи снимки на всяка от страниците му, частично запълнени с чуждестранни печати. После прибра всичко обратно и вдигна кошчето. Открехна входната врата, огледа коридора в двете посоки и излезе навън.

След четири големи крачки се озова на стълбището и бързо се спусна на долния етаж. В съзнанието му се появи вътрешното разположение на сградата. Помнеше наизуст всеки апартамент и всеки от хората, които живееха тук. Но дори за миг не си беше представял, че ще използва информацията, за да бяга от своите.

Номер 307. В него живееше майка с три деца. Роби полетя натам, едва-едва докосвайки износения мокет с върховете на пръстите си.

Беше цяло чудо, че детето продължаваше да спи непробудно. До този момент изобщо не го беше погледнал, но сега сведе очи към кошчето. Щръкнала във всички посоки коса, също като на братчето му. За което нямаше да има никакви спомени. Нито пък за майка си. Понякога животът е не само несправедлив, а направо трагичен.

Остави кошчето пред вратата на №307 и почука три пъти, без да се оглежда. Ако някой от съседите надникнеше през шпионката, щеше да види само гърба му. Почука още веднъж и отново погледна бебето, което се беше размърдало. Чу приближаващите се стъпки от вътрешността на апартамента и побърза да изчезне.

Детето щеше да преживее тази ужасна нощ. За разлика от Роби, който беше почти сигурен, че няма да успее.

Спря на втория етаж. Пред него имаше две възможности. Задният вход на блока отпадаше, тъй като там го чакаше снайперистът с далекобойната пушка. Фактът, че наблюдаващият му заповяда да използва противопожарната стълба, казваше всичко. Наградата за глупостта да се измъкне по този път щеше да бъде куршум в главата.

Същото важеше и за главния вход. Единствен, добре осветен. Спокойно можеше да нарисува мишена на челото си преди появата на разчистващия екип, което щеше да се случи всеки момент. Оставаха двете странични стени на блока. Трябваше да избира между тях. При това бързо.

Преценяваше в движение. Апартамент 201 или апартамент 216. Единият в лявата част на сградата, другият — в дясната. Стрелецът зад блока вероятно щеше да се премести вляво или вдясно, за да покрие едновременно едната от страничните стени и пространството отзад.

И тъй, наляво или надясно?

Роби продължаваше да мисли в движение.

Наблюдаващият щеше да помага на стрелеца с информация за посоката, в която според него би поел Роби. Наляво или надясно? Напрегна се да си припомни околността. Високият блок и алеята, която водеше към квартала с редица магазинчета, бензиностанция и супермаркет. От другата страна имаше още един висок блок, който при предварителния оглед му се стори изоставен. Почти сигурно стрелецът беше заел позиция именно там. Само по този начин би могъл да получи възможността да произведе онзи забележителен изстрел. А след като сградата бе празна, той имаше свободата да избере най-подходящото помещение, за да закове оптическия си мерник във фигурата на Роби.