Дейвид Балдачи - Невинните

— Открихме Ван Бойрън в Западното крило — каза Роби. — Нима някой от сътрудниците на принца е получил достъп до Западното крило? Питам, защото раната на главата на Ван Бойрън беше съвсем прясна.

Директорът се завъртя към един от хората си.

— Имаш ли отговор на този въпрос?

— Никой от сътрудниците на принца не е имал достъп до Западното крило! — отсече човекът.

— Мамка му! — простена директорът.

— Много хора са взели пари в хода на подготовката на тази операция, сър — рече Роби. — Организаторът й разполага с милиарди и не се спира пред нищо. По всичко личи, че вътре в залата се намира агент на Сикрет Сървис, който е купен от него.

— Не мога да повярвам! — отсече директорът. — Сред моите агенти няма предатели!

— Същото би трябвало да важи и за униформеното подразделение — отбеляза Синия. — Но очевидно се е случило. Сред агентите, които правят стена около президента, спокойно може да се окаже и резервният стрелец, ако приемем, че основният ще използва пистолета на Ван Бойрън.

— Но защо му е да използва оръжието на Ван Бойрън, след като може да разчита на услугите на купен агент на Сикрет Сървис?

— Това е нещо като вашия резервен план, сър — отвърна Роби. — Залогът е прекалено висок. Не твърдя, че в трапезарията има двама стрелци, но не бива да изключваме подобна възможност.

— Какво ще правим тогава?

— Позволете ми да вляза вътре. Сътрудниците със сигурност познават агентите, които отговарят за вътрешната сигурност, но не и мен. Ще се облека като сервитьор, който се появява да поднесе нещо на гостите, може би кафе…

— А после какво? — пожела да узнае директорът.

— После идентифицирам стрелеца или стрелците и ги неутрализирам.

— Как ще различиш един убиец между толкова много хора вътре? — остро попита директорът.

— Агент Роби притежава изключителни умения в тази област, сър — обади се Синия, после пристъпи към директора и добави: — Той е сред най-добрите, които работят за правителството. Всъщност най-добрият. Няма по-подходящ от него, когато става въпрос за отстраняване на убийци в пълно с хора помещение.

Директорът се втренчи в Роби.

— Но това е в разрез с всякакви правилници и протоколи на Сикрет Сървис!

— Да, сър, така е — кимна Роби.

— Ако се провалиш, президентът ще умре.

— Да, сър. Но аз съм готов да се пожертвам, за да оцелее той.

— В случай че не успеем да предупредим агентите, които са там, те ще те ликвидират още преди да извадиш оръжието си!

— Всичко зависи от момента, сър.

Двамата впериха очи един в друг и дълго мълчаха. После директорът се обърна и рязко разпореди:

— Намерете му сервитьорска униформа и му осигурете количка с кафе!

По настояване на Роби му доставиха униформа, която беше с два номера по-голяма от неговия размер. Това се налагаше, тъй като не можеше да рискува някой в залата да забележи издутината от оръжието под дрехите му. Всъщност носеше два пистолета — един в кобура и друг под покривката на количката. Беше облякъл и бронежилетка, въпреки че поне един агент щеше да се прицели в главата му, ако преценеше, че представлява заплаха за президента.

Агентите вътре бяха уведомени, че опасността е отстранена, но им беше наредено да поддържат плътния кордон около държавния глава. Принцът и делегацията му се намираха в противоположния ъгъл на залата, заобиколени от други агенти. Трийсетината служители на Белия дом и останалите гости се бяха струпали в средата на залата.

Вратата се отвори и Роби влезе, бутайки количката пред себе си. Беше без слушалка в ухото заради решението да не поддържа комуникации с когото и да било. Отрядът за бързо реагиране начело с директора на Сикрет Сървис остана пред вратата, готов за светкавична намеса. Самият директор държеше радиостанция в ръката си. С нея щеше да предупреди личната охрана на президента да не стреля по Роби, ако той извадеше пистолета си. Дълбоко в себе си обаче директорът беше убеден, че няма никакви шансове подобна заповед да бъде изпълнена. За него Роби беше покойник още от мига, в който влезе в залата.

Вратата се затвори зад Роби и той продължи напред. Очите му незабелязано шареха наоколо.

Семейната трапезария беше от времето на президента Джеймс Мадисън. В продължение на много години тук се бяха хранили всички президентски двойки. Традицията бе нарушена от Джаки Кенеди, която бе обзавела трапезария в президентския апартамент на горния етаж. Залата беше около осемдесет квадратни метра. Голяма част от пода беше покрита със синьо-бял персийски килим. На една от стените имаше камина, облицована със син и бял мрамор. От двете й страни светеха орнаментирани стенни свещници, а над тях беше окачен портрет на жена с облекло от XIX век. Дългата маса за хранене беше изместена до стената, а пред нея бяха наредени столовете. Висок шкаф препречваше една от вратите. Над изящната ракла „Чипъндейл“ висеше огледало, а от тавана — разкошен кристален полилей. Стените бяха бледожълти.