Дейвид Балдачи - Невинните

Роби започна да оглежда членовете на тази групичка. Един по един.

После престана да се взира, срещнал погледа на Ани Ламбърт.

Беше облечена в черно, наметнала сако върху голите си рамене. Не носеше чантичка. Ръцете й бяха скръстени пред гърдите, а дланите им бяха скрити под сакото. Косата й беше прибрана на тила, разкривайки дългата шия. Беше красива.

Ето я причината за черната официална рокля и високите токчета, които беше видял през телескопа. Беше му споменала, че ще организира прием, но той, кой знае защо, не направи връзката.

Обеща си да направи всичко възможно тя да не пострада. Каквото и да се случеше тази вечер, Ани Ламбърт нямаше да умре.

Устните й бяха плътно стиснати. Очевидно го позна, но не се усмихна. Вероятно е уплашена, помисли си той. В един кратък, но ужасен миг реши, че ще вдигне тревога заради присъствието му. За нея той беше инвестиционен банкер. Защо се бе предрешил като сервитьор? Може би щеше да реши, че е тук, за да убие президента. Запита се как да й сигнализира, но не откри начин. Оставаше му само да се надява, че тя няма да се паникьоса от присъствието му.

Но тя остана завидно спокойна и това засили уважението му към нея. Гледаше го с широко отворени очи и сякаш разбираше всичко.

После забеляза, че зениците й са разширени. Забеляза го в мига, когато тя му се усмихна. Никога не му се беше усмихвала по този начин. Изведнъж откри присъствието на едно качество, което само допреди миг не би могъл да свърже с Ани Ламбърт. По абсолютно никакъв начин.

За част от секундата изключи тотално. Сякаш го беше улучила мълния. После умът му отново включи на високи обороти.

— Стрелец! — изкрещя той и измъкна пистолета си.

Но Ани Ламбърт го изпревари със смайваща бързина. Измъкна пистолета изпод сакото си, прицели се и стреля. С едно-единствено плавно движение.

Президентът беше само на няколко крачки от нея. Куршумът пропусна гърдите му и попадна в ръката. Благодарение на един от агентите, който рязко го избута встрани, почти едновременно с крясъка на Роби. Ако не го беше сторил, куршумът без съмнение щеше да прониже сърцето му.

Дулото на пистолета й започна да се завърта към престолонаследника, но не завърши движението си.

Куршумът на Роби я улучи в челото и излезе отзад заедно с костици и парченца мозък. Бледожълтата стена зад нея се обагри в червено, Ани Ламбърт политна назад, блъсна се в масата и рухна на пода.

Разнесоха се писъци. Хората се блъскаха панически около него, опитвайки се да стигнат вратата, през която вече нахлуваше помощният отряд. Но той остана неподвижен в средата на помещението, насочил пистолета си в пода.

Не беше в състояние да направи нищо друго, освен да гледа безмълвно мъртвото тяло на Ани Ламбърт.

Отведоха го в някаква стая. Нямаше представа къде и защо, но това не го интересуваше. Хората, които го придружиха до там, просто му казаха да чака и той се подчини.

Седна на един стол и заби поглед в пода. Осветлението беше слабо. Отвън долитаха различни шумове. Гласове, далечен вой на сирени.

Но той не ги чуваше.

Виждаше единствено лицето на Ани Ламбърт. Или по-скоро очите й. Огромните зеници, които сякаш щяха да изскочат от тясното пространство, което им беше отредено. Видя как куршумът я улучва в главата, пръска мозъка й и я убива на място.

Тази гледка отказваше да напусне съзнанието му, появявайки се отново и отново — като автоматично повторение на видеозапис. Дълбоко в душата му потрепна желанието да опре пистолета в слепоочието си и да сложи край на всичко. Но пистолетът вече не беше у него, следователно и тази възможност отпадаше.

Което е много хубаво, поне за момента, помисли си той. Защото сега Уил Роби не беше сигурен дали иска да живее. Нещата бяха загубили смисъла си.

Вратата се отвори и той вдигна глава.

— Агент Роби?

На прага стоеше директорът на Сикрет Сървис, а зад него надничаше Синия.

— Да?

— Президентът желае да ти благодари лично.

— Как е той?

— Добре е. Куршумът е пронизал ръката му чисто, слава богу. Повече кръв, отколкото поражения. Много бързо ще се оправи.

— Това е добре — рече Роби. — Но не виждам смисъл да ми благодари лично, защото такава ми е работата. Предайте му това от мое име. — Очите му отново се сведоха към пода.

— Става въпрос за президента на САЩ, Роби — обади се Синия. — Той е в Овалния кабинет и те чака.

Роби го стрелна с поглед. Винаги спретнат, помисли си той. Независимо дали часът е дванайсет в полунощ или дванайсет по обед. Върху лицето му обаче беше изписано объркване. Беше му известно, че Ани Ламбърт живее в блока на Роби, но явно не подозираше за връзката им. А той нямаше никакво желание да го осветлява по въпроса.