Дейвид Балдачи - Невинните

— Фактът, че Ван Бойрън все още не е засечен, сочи, че съм прав — отвърна Роби.

Тръгнаха с бърза крачка към входа за посетители. Униформените агенти на Сикрет Сървис бяха отстранени от смяна и чакаха в коридора зад пропускателния пункт. Бяха ги разпитали един по един, без да им дават обяснения. Никой от тях не знаеше къде се намира Ван Бойрън. Задачата му била да охранява периметъра на приземния етаж, близо до библиотеката. Но той не беше там.

Провериха всички помещения на приземния етаж, след което Роби и агентите изкачиха тичешком стълбите към основния етаж на Белия дом. Пресякоха централната зала за приеми и Официалната трапезария, от която се влизаше в Семейната трапезария. Един от агентите спря и направи знак, че получава съобщение по радиостанцията си.

— Открили са Ван Бойрън — обяви секунда по-късно той.

— Къде? — бързо попита директорът на Сикрет Сървис.

— В някакъв склад в Западното крило.

Смениха посоката и се запътиха към Западното крило. Там ги насочиха към стаята, в която е бил открит Ван Бойрън. Един от агентите блъсна вратата. Ван Бойрън лежеше в безсъзнание на пода, омотан във въжета. Косата му беше слепнала от кръвта.

— Не разбирам — промърмори Синия. — Защо са нокаутирали и завързали собствения си убиец?

— Оръжието му го няма — пръв се обади Роби.

Всички насочиха погледи към кобура, в който би трябвало да лежи 9-милиметровият пистолет.

— Той не е убиецът — бавно рече Роби. — Искали са само пистолета му, вероятно за да си спестят усилията за вкарване на оръжие отвън. Част от плана.

После в главата му отново се появиха репликите от разговора, който беше подслушал в Танжер.

Достъп до оръжие .

Не съм казал, че въпросното лице е западняк .

Готов на саможертва .

— Неговото оръжие е в ръцете на стрелеца — добави на глас той. — А самият стрелец със сигурност е с президента и престолонаследника.

— Сътрудник? — пребледня директорът. — Или някой от гостите?

Роби не отговори, тъй като вече се носеше с максимална скорост по широкия коридор.

Семейната трапезария бе една от най-уютните зали на основния етаж в Белия дом. Тя се намираше непосредствено до офиса на главния иконом, но с достъп и до далеч по-обширната Официална трапезария. Президентът и неговият заместник често се усамотяваха тук по време на неофициалните обеди. Тя не бе толкова впечатляваща като далеч по-просторната Източна стая или богато орнаментираната Зелена, Синя и Червена стая. Но ако Роби и компания не успееха да предотвратят удара, именно това място щеше да се сдобие с мрачната слава на първото в историята помещение в Белия дом, в което американски президент губи живота си.

Групата премина покрай външната врата на Официалната трапезария.

— Налага се да предупредим агентите, които са вътре — обади се директорът. — Но между тях със сигурност ще бъде и стрелецът. Те вече са изградили плътен кордон около президента и чакат моята заповед да го изведат.

— Ако направят това или започнат да претърсват присъстващите за оръжие, убиецът най-вероятно ще стреля веднага — каза Синия. — От толкова близко разстояние има голям шанс да улучи въпреки живата стена около президента.

— Не можем да чакаме, за да видим как ще постъпи — възрази директорът. — Инструкциите са категорични: да се действа с максимална бързина. Вече съм издал заповед затова.

— Общо колко души се намират в това помещение? — попита Роби.

— Около петдесет — отвърна един от агентите.

— Може да стане кървава баня — мрачно рече Синия.

— Никой не иска подобно нещо — отсече директорът. — Но моята главна и единствена цел е президентът. Ще го изкараме през офиса на главния иконом и от там през Входната зала.

— Колкото повече се бавим, толкова по-малки стават шансовете ни да го изведем без инциденти — добави друг от агентите.

— Ами ако вътре има повече от един стрелец? — каза Синия. — В такъв случай ще го изложим на многократно по-голяма опасност.

— Това е човек, който работи тук — заяви Роби.

— Невъзможно! — рязко отвърна директорът.

— Този човек е в заговор с някой, който знаем, че работи тук. Това не подлежи на съмнение. Не може да бъде външен човек. Повечето хора в залата са част от екипите на президента и на принца, нали?

Директорът видимо се сепна.

— Може би е някой от сътрудниците на принца — промърмори той. — Беше голяма грешка, като ги допуснахме в помещението. По дяволите!