Дейвид Балдачи - Невинните

Талал бе предупреден за евентуално покушение. Това го бе принудило да изпрати на тайната среща свой двойник, когото вероятно е използвал и при други случаи. Може би се е опасявал, че руснакът и палестинецът ще направят опит да го ликвидират, а може би е подозирал за наличието на предател в близкото му обкръжение или пък за присъствието на снайперист като Роби, който вече е заел позиция за стрелба. И принцът беше успял да надхитри всички. Вместо него куршумът беше настигнал двойника му.

Роби си спомни за разговора, който беше подслушал онази нощ. И си даде сметка за изключителната му важност.

Не виждат смисъл дори да се експериментира в тази посока .

Най-слабата брънка .

Готов на саможертва .

Потенциалната мишена можеше да бъде само една. Президентът на Съединените щати.

Едва сега разбра защо бяха откраднали служебния джип на Сикрет Сървис. Имаха свой човек в организацията. И този човек беше Джордж ван Бойрън.

Фактът, че бяха оставили Елизабет да умре точно днес, означаваше само едно: опитът за покушение щеше да бъде извършен още тази вечер. Милиардите на Талал бяха свършили работа и той вече разполагаше със съучастници в тази страна.

После си спомни нещо, което беше подхвърлила Ани Ламбърт. Че веднага след като президентът се върне във Вашингтон, ще даде голям прием в Белия дом.

Измъкна джиесема си и направи едно светкавично проучване в интернет. Излетя от къщата в момента, в който резултатите се появиха на екрана.

Големият прием в Белия дом беше в чест на гостуващия престолонаследник на Саудитска Арабия. Тоест мишените на Талал бяха две.

Успя да се свърже със Синия по средата на пътя към Вашингтон. Няколко кратки изречения бяха достатъчни, за да сподели последните си заключения. Отговорът на Синия също беше кратък: ще го чака пред Белия дом с ударна група, като преди това ще предупреди засегнатите страни.

Двайсет минути по-късно Роби наби спирачките на Пенсилвания Авеню, изскочи от колата и хукна към портала на Белия дом. В движение погледна часовника си. Наближаваше единайсет. Приемът би трябвало да е в разгара си, а това означаваше, че атентатът ще бъде осъществен всеки момент.

Отдалече зърна Синия пред портала, заобиколен от групичка мъже. Сред тях видя хора от ФБР и Министерството на вътрешната сигурност. Наоколо нямаше униформени, което означаваше, че е взето решение да не прибягват до помощта на Сикрет Сървис, преди да разберат докъде се простира заговорът.

— Знае ли се къде е Ван Бойрън? — задъхано попита той, добрал се най-сетне до групата.

— На работа, според хората на Сикрет Сървис вътре в сградата — отвърна Синия. — В момента го издирват. Проблемът е там, че не бива да проявяваме открити подозрения към никого, защото може да се окаже, че в заговора участват и други хора.

Роби срещна втренчения поглед на едър мъж, облечен в цивилен костюм. Беше висок около метър и деветдесет, с прошарена коса и набраздено от грижи лице, издаващо участие в не една и две национални кризи. Директорът на Сикрет Сървис, разпозна го Роби. Знаеше, че баща му е бил част от личната охрана на Рейгън, когато е бил прострелян. Говореше се, че именно ветеранът беше накарал сина си да постъпи в службите и да се закълне, че по време на негово дежурство няма да загине нито един американски президент.

— Ти ли вдигна тревога? — попита директорът.

— Аз — кимна Роби.

— Надявам се, че си прав, защото в противен случай…

— В противен случай няма да се случи нищо лошо, но ако съм прав…

Директорът се обърна към Синия и заповяда:

— Проникваме през входа за външни посетители. Така ще привлечем по-малко внимание. Да се надяваме, че ще пипнат Ван Бойрън още преди да стигнем до там.

— А президентът? — попита Роби.

— В подобни случаи го прибираме в апартамента или го сваляме в бункера под Белия дом. Но Ван Бойрън е наясно с протокола и може да организира нещо друго — разбира се, ако е замесен. По тази причина решихме да приберем президента на необичайно място — в Семейната трапезария, където компания ще му правят принцът престолонаследник, личните му сътрудници и няколко от ВИП гостите, за които сме сигурни, че не представляват заплаха. Охраната ще бъде изцяло цивилна. Ван Бойрън няма да има достъп до него. Всичко това беше направено при пълна дискретност. Сега ни остава само да го открием… — Замълча за момент и отново повтори: — Но аз продължавам да се надявам, че грешиш…