Дейвид Балдачи - Невинните

— Сигурно е така. Кажи му да ми изпрати имейл.

— Роби!

Роби излезе през главния вход и с бърза крачка започна да се отдалечава.

Нищо не е свършило .

Все още беше рано сутринта. Роби се намираше в другия апартамент, насочил телескопа към жилището на Ани Ламбърт. Скоро там щеше да гъмжи от федерални агенти, които щяха да разнищят всеки милиметър от живота й. И несъмнено щяха да открият причините, поради които се беше опитала да убие президента. И защо беше приела офертата на някакъв фанатик от пустинята, разполагащ с неограничени количества петродолари.

Замисли се върху това, което му беше разказала за миналото си.

Осиновена, единствено дете. Родителите й живеели в Англия. Но дали бяха англичани? В каква среда бе израснала?

В главата му отново прозвучаха думите на палестинеца:

Наш човек. Внедряването му е отнело десетилетия .

Наистина ли са те притежавали, Ани Ламбърт? Вярно ли е, че са те създавали в продължение на десетилетия?

Сега си мъртва. Вероятно просната на някоя метална маса на няколко километра от тук. Простреляна в главата от моя куршум .

А аз спах с нея. Ей там, отсреща. Пиех си питието с нея. Харесвах я, съчувствах й. Може би щях да се влюбя в нея .

Беше абсолютно наясно, че съжителството им в отсрещния блок нямаше нищо общо със случайността.

Всичко е било заради мен. Тя е живяла тук заради мен .

Принц Бин Талал иска отмъщение. Иска да проникне в съзнанието ми и да обърка живота ми по всички възможни начини. Още повече сега, когато разгадах плановете му .

Телефонът иззвъня. Той погледна дисплея, върху който беше изписан номерът на Никол Ванс. Натисна бутона за включване. С ясното съзнание, че вече знае какво предстои.

— Ало?

— Пратката ще бъде доставена пред вратата ти в рамките на трийсет секунди — рече непознат мъжки глас.

— Добре — отвърна с равен глас Роби.

— Ще изпълниш това, което пише в указанията.

— Добре.

— Строго ще следваш инструкциите.

— Да.

Линията прекъсна. Той остави телефона. Синия вече го беше предупредил, въпреки че той беше отгатнал какво се е случило.

Ванс и Джули изобщо не бяха стигнали до ВОБ. Бяха ги отвлекли. Допълнителната предпазна мярка на Талал. Истински добрите винаги разполагаха с резервен план.

Роби започна да брои наум. Пликът от кафява хартия се плъзна под вратата точно на трийсетата секунда. Той не се втурна натам. Нямаше намерение да залови куриера, защото беше сигурен, че човекът не знае нищо.

Излезе с бавна крачка в антрето, наведе се и вдигна плика. Разпечата го и извади съдържанието му. Най-отгоре лежаха десетина снимки, направени с телеобектив.

Той и Ани Ламбърт на чаша питие. Той целува Ани Ламбърт пред входа на Белия дом. Той и Ани Ламбърт правят секс в леглото й. За миг се запита къде ли е била скрита камерата, запечатала този момент.

Остави снимките на масичката и се зае с останалите материали. Нищо изненадващо. Нищо, което да не беше предвидил.

Все още става въпрос за мен и за никой друг .

Талал ме иска в ръцете си. Или по-скоро там, откъдето започна всичко .

Офертата беше кристално ясна. Той срещу Джули и Ванс.

По негово мнение това беше честна сделка. Разбира се, ако можеше да се вярва на Талал. Което, естествено, беше изключено.

Но въпреки всичко Роби щеше да я приеме. Ако не за друго, поне заради едно немалко предимство — нямаше да се наложи да преобърне света, за да стигне до принца. Той го призоваваше да се яви точно на мястото, на което щеше да бъде.

Роби вече беше убил двойника му. Съмняваше се, че Талал има втори. Неговото единствено желание беше да сложи край на живота му. Което съвпадаше напълно с желанието на Роби да отнеме неговия.

Използването на Ани Ламбърт беше тежък удар, отнел от Роби нещо много ценно и дори съкровено.

Той ми отне способността да вярвам в себе си. Може би завинаги .

Отново взе снимките и започна да ги разглежда една по една под светлината на лампата. Ани Ламбърт приличаше на това, което би трябвало да бъде при коренно различни обстоятелства: една красива жена с бляскаво бъдеще. Добър човек, изпълнен с желание да сподели добротата си с околните.

Тя не беше убиец по рождение. Просто я бяха отгледали да стане такава. Подготвена толкова добре, че дори той не заподозря нищо, преди да види разширените й зеници.

И аз не съм убиец по рождение, помисли си той. Но въпреки това съм станал такъв.