Дейвид Балдачи - Невинните

— Ето го татко! — възкликна след известно време Джули.

Алис се изправи.

— Баща й? — попита недоумяващо тя.

— Дълга история — отвърна Роби, взе снимката от ръцете на момичето и се вгледа в нея.

Групичка бойци стояха пред изгорял иракски танк, върху чиято броня личеше надпис „Саддам — на кебап“, изписан със спрей.

Къртис Гети беше последният вдясно. Маскировъчен костюм, разкопчана риза и пистолет в дясната ръка. Изглеждаше много млад и много щастлив, вероятно защото бе жив. До него стоеше Джеръм Касиди. Късо подстриганата му коса беше кестенява. Гол до кръста, строен, мускулест, загорял. Следващата беше Елизабет Клеър. Беше по-ниска от мъжете, но изглеждаше по-храбра и твърда от тях. Нейната униформа беше чиста и спретната, с блестящи копчета. Личното й оръжие беше прибрано в кобура. Гледаше право в обектива, а изражението на лицето й беше много сериозно.

— Най-отляво е Гейб — посочи го Алис.

Гейбриъл Сигъл беше по-слаб и с по-гъста коса. Изглеждаше самоуверен и дори малко арогантен. И неговите очи бяха вперени в обектива.

— Тези не ги знам кои са — добави Алис и посочи двамата войници в центъра на групичката, които бяха доста по-високи от останалите.

— Това са Рик Уинд и Лио Брум — отвърна Роби. — И двамата са ни известни.

— Допускате ли, че те знаят нещо, което има връзка с изчезването на съпруга ми?

— Може би — кимна Роби. Но няма как да ги попитаме .

— Непременно ще проверим — добави Ванс, очевидно разгадала мислите му.

— Не разбирам защо след толкова години проявявате интерес към военната служба на съпруга ми — озадачено каза Алис.

— А знаете ли нещо друго, свързано с този период от живота му?

— Не, нищо. Беше си донесъл някои неща от пустинята. Каската, ботушите… Но по-късно ги изхвърли.

— Защо? — попита Ванс.

— Как защо? Защото беше убеден, че са токсични — отвърна Алис.

Веднага след като се прибраха във фермата, Ванс се обади във ФБР. Прекият й началник буквално й проглуши ушите заради продължаващата самоотлъчка. Тя търпеливо изчака да отмине пороят от гневни думи и помоли да проследят телефонното обаждане до Гейбриъл Сигъл в банката.

Шефът й се обади двайсет минути по-късно.

Разговорът бил проведен от телефон за еднократна употреба. Нямало как да го проследят. Последва категорична заповед Ванс моментално да се яви в Бюрото.

Роби успя да долови тази част от разговора и хвана ръката й миг преди тя да откаже.

— Върви! — каза той. — Ще вземеш и Джули със себе си.

— Какво? — объркано го погледна тя.

— Много скоро нещата ще бъдат на косъм.

Ванс покри мембраната с длан.

— Откъде знаеш?

— Просто знам.

— Това е още една причина да останем заедно.

— Но не и Джули. Тя в никакъв случай не бива да остане тук. Заведи я във ВОБ и я постави под въоръжена охрана. После можеш да се върнеш и да ми правиш компания.

Роби срещна втренчения й поглед, в който се четеше открито недоверие. От телефона долетя гневният глас на началника й.

— Слушам, сър — окопити се тя. — Идвам веднага. Ще доведа и Джули Гети. Надявам се, че този път ще я опазим…

Изключи телефона и погледна изпитателно Роби, преди да каже:

— Само гледай да не ме преметнеш!

— Защо да го правя?

— Защото си падаш по подобни номера. Май си обзет от благородната идея, че никой друг на света не може да се справи по-добре от теб! На всичко отгоре си въобразяваш, че по този начин можеш да ме предпазиш…

— Ти си агент на ФБР. Клела си се да вършиш тази работа. Аз нямам никакви благородни мисли в главата си. Просто се опитвам да си върша работата и да остана жив. Ако има нещо, за което действително си фантазирам, то е тези две неща да не се изключват взаимно.

— Не се опитвай да изместиш темата!

— Вземи Джули, скачайте в колата ти и изчезвайте! А като я настаниш, можеш да се върнеш…

— А ти ще ме чакаш, така ли? — недоверчиво попита Ванс.

— Знаеш ми телефона, ако случайно не съм тук.

— Не ти вярвам, Роби. Имам чувството, че точно в този момент ме отстраняваш от операцията.

Той й обърна гръб и се отдалечи.

— Това ли е отговорът ти? — извика след него тя. — Отново да изчезнеш?

— Хей, какво става? — надникна през парапета Джули.

Ванс отмести очи от гърба на Роби и промърмори:

— Хайде, Джули. Трябва да се махаме от тук.

— Къде?

— Да проверим една улика.

— А какво ще прави Уил?

— Ще проверява друга.

— Защо се разделяме?

— Защото така иска нашият безстрашен лидер. Нали, Роби? — повиши тон тя.