• Пожаловаться

Дейвид Балдачи: Забравените

Здесь есть возможность читать онлайн «Дейвид Балдачи: Забравените» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. год выпуска: 2013, ISBN: 978-954-769-331-9, издательство: Обсидиан, категория: Триллер / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Дейвид Балдачи Забравените

Забравените: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Забравените»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Джон Пулър е специален агент в Отдела за криминални разследвания към американската армия. При последната си мисия в Западна Вирджиния той едва не загива, за да спаси милиони хора от ядрена катастрофа. Току-що завърнал се в централата на Военната полиция в Куонтико, Джон научава, че леля му го моли да отиде при нея в градчето Парадайз, Флорида. Там, пише в писмото си старицата, се случвали странни неща. Но племенникът й не я заварва жива. Удавянето й е нещастен случай, твърди полицията. Скоро след нея „се удавят“ и двама нейни приятели. На пръв поглед Парадайз е земен рай. Джон обаче скоро разбира, че там се върши дейност, която обрича стотици хора от цял свят на същински ад. Военният агент е свикнал да рискува, но противниците му са толкова силни и зловещи, че не могат да бъдат разбити лесно. Джон дори не подозира, че в предстоящата битка на живот и смърт ще намери съюзник с почти свръхестествени способности. Един човек на честта, готов на саможертва. Един българин.

Дейвид Балдачи: другие книги автора


Кто написал Забравените? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Забравените — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Забравените», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

3

Старицата беше висока, но прегърбена. През последното десетилетие гръбначният й стълб силно се изкриви и фигурата й се смали със седем-осем сантиметра. Късо подстриганата коса беше плътно прилепнала към черепа й, а лицето й беше осеяно с бръчки и старчески петна — нещо нормално за жена на повече от осемдесет години, прекарала двайсет от тях в слънчева Флорида. Придвижваше се с помощта на проходилка, на чиито предни крачета бяха надянати две срязани топки за тенис, осигуряващи по-голяма стабилност.

Преметнала дамската си чанта през рамо, жената стискаше ръкохватките на проходилката с обезобразени от артрита ръце. Претъпканата чанта подскачаше странно при допира с тялото й.

Походката й обаче беше енергична и изненадващо стабилна. Крачеше напред, без да се озърта, а минувачите доброволно й правеха път, впечатлени от нейната целеустременост. Някои от тях се усмихваха, очевидно решили, че насреща им е изветряла бабичка, на която отдавна не й пука за чуждото мнение. Но тя съвсем не беше изветряла.

Целта й се намираше няколко метра по-нататък.

Пощенската кутия.

Жената спря и се облегна на нея с една ръка. С другата бръкна в чантата и извади някакъв плик. За последен път погледна адреса на получателя.

Написването на писмото й отне доста време. Младото поколение с неговите есемеси, Туитър и Фейсбук никога нямаше да разбере защо някои хора продължават да пращат обширни, написани на ръка писма и стриктно спазват граматическите правила. Тя обаче искаше да намери точните думи, тъй като съдържанието на писмото беше наистина необикновено.

Името на получателя беше изписано с печатни букви, за максимална яснота. Това писмо непременно трябваше да стигне до него.

ГЕНЕРАЛ ДЖОН ПУЛЪР-СТАРШИ

Адресът беше на една болница към Министерството по въпросите на ветераните, където бе настанен генералът. Жената знаеше, че здравето му е доста разклатено, но знаеше и друго — Джон Пулър-старши беше от хората, които умеят да правят така, че нещата да се случват. Ненапразно беше стигнал почти до върха на военната пирамида.

Освен това беше по-малкият й брат.

Като дете Джон правеше всичко възможно да й вгорчи живота — подиграваше й се, излагаше я пред гаджетата й, бореше се с нея за вниманието на родителите им. Нещата се промениха, когато пораснаха. Като зрял мъж Джон се преобърна на сто и осемдесет градуса и всячески се опитваше да изкупи всичките главоболия, които беше причинил на сестра си.

Ако нещо в живота й се объркаше, тя винаги можеше да разчита на него. А когато се роди малкият Джон — нейният племенник, тази зависимост стана още по-силна. Момчето се справяше с бъркотиите дори по-добре от баща си. Може би това писмо щеше да попадне именно в неговите вещи ръце и той щеше да я посети. Не беше го виждала от години.

Повдигна капака на пощенската кутия и пусна писмото. После го повдигна още няколко пъти, сякаш за да се увери, че пликът наистина е попаднал където трябва.

След това отново стисна ръчките на проходилката и се насочи към стоянката на такситата. Имаше си любим шофьор, който я беше взел от дома, а сега чакаше да я върне обратно. Тя все още беше в състояние да шофира, но тази вечер реши да не го прави.

Пощенската кутия се намираше в дъното на еднопосочна улица. Там беше удобно да се паркира, а и разстоянието до кутията беше само няколко крачки. Човекът предложи да пусне писмото вместо нея, но тя отказа. Искаше да го направи сама, освен това се нуждаеше от малко движение.

За нея този човек беше почти младеж със своите петдесет и няколко години. Носеше старовремска шофьорска шапка, която контрастираше с останалата част от облеклото му — къси панталони в защитен цвят, спортна синя риза и моряшки обувки с релефни подметки. Кожата му беше равномерно мургава, сякаш беше ползвал солариум.

— Благодаря ти, Джери — промърмори старицата и се качи без чужда помощ отзад в тойотата приус. Джери сгъна проходилката и я натовари в багажника.

— Готови ли сме за тръгване, госпожо Саймън? — попита той.

— Надявам се — отвърна тя. За пръв път изглеждаше нервна и действително се чувстваше така.

— У дома ли?

— Да, изморих се.

Джери се обърна и внимателно огледа сгърчената й фигура.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Забравените»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Забравените» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Джон Гришам
Дейвид Балдачи: Проста истина
Проста истина
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи: Ден нула
Ден нула
Дейвид Балдачи
Джон Гришам: Планината Грей
Планината Грей
Джон Гришам
Отзывы о книге «Забравените»

Обсуждение, отзывы о книге «Забравените» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.