Джил Хатауей - Чужди очи

Господин Голдън посяга да хване ръката на госпожа Прескот. Тя го отблъсва и отново започва да мълви нещо неясно. Той въздъхва и се изправя, като оставя тетрадката на земята.

— Съжалявам, Нора — казва и излиза мълчаливо.

За щастие, заварвам тялото си отпуснато в леглото, в безопасност. Избърсвам малко слюнка от брадичката си. Плъзването определено не е от най-бляскавите начини за пътешествия.

Телефонът ми звъни настойчиво. Пак Ролинс. Пръстите ми потрепват, искат да вдигнат. Погледът ми попада върху тениската, която ми беше подарил. Лежи смачкана на пода, където я захвърлих, след като го видях с Амбър. Трябва само да я облека и ще се уверя, че е имал разумна причина да се види с нея онази вечер, че не е убиец.

Бих могла да се промъкна в живота му и да разбера… всичко. Какво прави през всичките онези часове, когато не е на училище или на работа. Какво крие от мен в къщата си. Защо никога не ме кани. Сърби ме да науча тайните му, но същевременно си мисля, че ще е точно толкова подло, колкото да ровя в имейлите му или да надничам в дневника му. Когато се плъзнах в него погрешка, ми беше неловко, но знаех, че не съм виновна. Но ако го направя умишлено, със същата тази тениска, ще бъде различно. Като да го шпионирам.

Но пък си имах оправдание, нали така? Исках да се уверя, че не е той. Да нарушиш нечие лично пространство, не е чак толкова непочтено. Затварям очи и се сещам колко добре си прекарвахме навремето. Липсват ми глупавите ни разговори, например кой е по-силен — Чък Норис или Господин Ти. Липсва ми ироничната му усмивка. Липсва ми момичето, което съм, когато съм с него.

Трябва да оправя нещата помежду ни, а единственият начин, който ми хрумва, е да се плъзна в него.

Взела решение, протягам ръка, хващам синята тениска с кутрето си и я дръпвам в скута си. После се облягам на възглавниците и притискам плата към брадичката си. Смаяна съм колко бързо се получава. Май ставам все по-добра.

Връхлита ме парлива миризма, подобна на смес от гниещи броколи и урина. Стените са осеяни с петна от влага и пукнатини. Лежа на дюшек със сини бархетни чаршафи и се взирам в тавана.

Свири позната песен — Thinking About Уои на A Perfect Circle. Ролинс беше полудял по тази песен миналата година и в продължение на цял месец непрестанно я въртеше в колата си. Барабаните гърмят, вибрират в мозъка ми.

Въртя нещо между пръстите си, нещо като палка. Знам какво е и без да поглеждам. Химикалка. Мечът на Ролинс, с който се изправя срещу света. Внезапно спира да го върти и вместо това започва да барабани в такт по корема си.

Стаята му е страшно вехта, има само легло, малък скрин и библиотека, натъпкана със стари книги. Навремето, когато прекарвахме заедно всяка минута, ходехме всеки уикенд до книжарницата за книги на старо и купувахме цели чували. Един от рафтовете е посветен на Стивън Кинг. Сещам се, че любимата му книга е „Мъртвата зона“.

Вратата се отваря и вътре нахълтва мъж с червена вълнена риза. Явно чичо Нед.

— Май пропускаш днешните задължения — казва мъжът. Гласът му звучи обвинително, но нямам представа в какво го обвинява.

Ролинс се изправя в леглото.

— Какви задължения?

— Събота е. Твой ред е за къпането.

Ролинс изругава.

— Не може ли да остане за утре?

— Това си е твоята майка — мъжът вдига обвинителен показалец насреща му.

Ролинс въздъхва, изправя се и избутва мъжа. Тръгва по коридора и се спира зад инвалидна количка, в която седи жилава женица и гледа анимационен филм. Косата й е толкова чорлава, че прилича на гнездо.

— Време е за баня — казва Ролинс малко рязко.

Нищо чудно, че никога не ме е канил тук. Като се започне от намусения му чичо и се стигне до майка му в инвалидната количка, явно си има достатъчно грижи и без да се тревожи какво си мислят приятелите му. Започва да ме обзема чувството, че не биваше да идвам тук.

Ролинс избутва количката по коридора, а после и в банята, която май не е чистена от години. Завърта ръчката и във ваната потича вода. Внимателно проверява температурата — да не е нито твърде гореща, нито твърде студена.

После помага на майка си да се съблече, като през цялото време гледа към тавана. Тя вдига ръце и той сваля блузата й. После се обляга на него, докато сваля панталоните и бельото й.

Усещам, че някак е успял да изключи. Прави всичко на автопилот. Помага й да влезе във ваната, като я придържа да не се подхлъзне. После пълни една голяма пластмасова чаша и излива водата върху главата й. Тя пляска с ръце от възторг. Ролинс автоматично насапунисва стара розова гъба и трие раменете и гърдите й.