Ричард Касъл - Жега

Хийт запази напрегнатото си самообладание. В тази част на града всеки ден ченгетата играеха тази видеоигра на живо, състезание срещу хронометъра през терен, пресечен от строежи, будки, задръствания, будали, малоумници, копелдаци и слепци. Знаеше, че на Осмо авеню ще спре цялото движение на Юг от „Кълъмбъс съркъл“. Тогава, както никога, задръстването проработи в нейна полза. Един Хамър също отправен към центъра, блокираше пътя на 55-а. Ники натисна педала през процепа и рязко свърна наляво. Възползвайки се от разредения трафик, който Хамърът създаваше, тя се спусна напряко през Десето авеню, съпроводена от псувните на Руук и плямпащия по радиото Очоа.

Както предполагаше, когато с пищене на гуми зави по Десето, нещата се подобриха. След двупосочното кръстовище на 57-а Уест, Десето се превърна в Амстердам авеню, с по-широки платна и аварийна лента в средата, която някои шофьори дори зачитаха. Тя караше на север, малко по-бързо, покрай гърба на Линкълн сентър, когато дойде обаждането от Роули. Беше заловил Майрик. Очоа преследваше втория заподозрян, на запад от 72-а.

— Железния човек — рече тя, първите й думи откак на Таймс скуеър бе казала на Руук да затегне колана.

Докато тя караше по 70-а, където Амстердам и Бродуей се пресичаха във формата на Х, Очоа пъхтеше в радиостанцията си:

— Запод… озреният… бяга… запад… наближ… на Бродуей…

— Тръгнал е към метрото — Хийт каза на Руук, макар по-скоро да си говореше сама.

— Пресича… — Шумен клаксон и след това, — заподозрян пресича Бродуей… към… метрото.

Тя натисна бутона за свръзка.

— Външен вид на заподозрения.

— Прието… бял мъж, около сто килограма… червена тениска… панталони… черни обувки…

За да са по-сложни нещата, на 72-а и Бродуей имаше две метростанции: старата каменна сграда на юг и по-новата, от метал и стъкло, оттатък улицата, на север. Ники спря до старата каменна сграда. Знаеше откъде идва Железния човек, затова предположи, че вероятно ще се скрие в най-близката станция — по-новата, — а Очоа ще го последва там. Идеята й бе да му попречи да избяга през тунела на тази.

— Стой в колата. Сериозно — подвикна през рамо на Руук и изхвърча през вратата, докато окачаше значката на врата си. Тунелите на метрото бяха с няколко градуса по-топли от улиците и, докато тя спринтираше покрай машините за билети към въртележките, я посрещна въздух, и чийто мирис се смесваха боклуци и жега от кухненска фурна. Хийт прескочи една от въртележките, а погната й ръка се подхлъзна на стоманата. Възстанови равновесие, но трябваше да приклекне — оказа се втренчена нагоре към огромния тип, когото преследвате.

— Полиция, не мърдай — каза тя.

По стъпалата зад него търчеше Очоа. Без път за бягство назад, мъжът тръгна покрай Хийт, към въртележките. Тя му препречи пътя и той се опита да я избута за рамото. Тя стисна китката му, за да охлаби хвата му, а с другата си ръка го хвана за трицепса и го премести така, че той се оказа с гръб пред нея и не можеше да я удари или сграбчи отново. След това хвана колана му, впримчи с крак глезена му и го свали на земята. Той се строполи тежко. Докато онзи пъшкаше, Хийт подпря с крак врати му и издърпа към себе си китката, както я бе учил един неин добре познат бивш морски тюлен. Онзи се опита да се надигне, посрещна дулото на пистолета й.

— Давай — рече тя.

Железния човек отпусна глава обратно на мръсните плочки и така се приключи.

— „Давай“. Не става много за цитиране — каза Руук по пътя към участъка.

— Казах ти да чакаш в колата. Никога не чакаш в колата.

— Реших, че може да ти трябва помощ.

— От теб? — попита тя с насмешка. — Не бих посмяла да изложа на риск крехките ребърца.

— Нужна ти е помощ. От писател. За броени секунди просваш тип като този зад нас и се сещаш да кажеш само „давай“?

— Че какво й е на репликата?

— Съжалявам, детектив, нещо не ми достига. — Руук й хвърли поглед през рамо, към закопчания Железен човек, който се взираше през прозореца към една реклама на „Флаш денсърс“ 29 29 Мъжки частен клуб в Ню Йорк. — Б.пр. върху преминаващо такси. — Всъщност, по-скоро добре, че не добави „Оправи ми деня.“ 30 30 „Давай. Оправи ми деня.“ — от англ. „Go on. Make my day.“, легендарна реплика на Мръсния Хари. — Б.пр.

— Радвам се, че си доволен, Руук. Така знам, че си върша работата.

В участъка, в сумрака на стаята за наблюдение нахлу лъч флуоресцентна светлина, докато Джеймисън Руук влизаше при Хийт и двамата й партньори.