Ричард Касъл - Жега

— Портиерът даде ли ви името на този?

Очоа пак хвърли поглед към бележките си.

— Само прякор, който му хрумнал. Железния човек.

Докато от участъка проверяваха в компютъра Майрик и Железния човек, снимки на двамата бяха скоростно разпратени на детективите и патрулните полицаи. Нямаше как малкият екип на Хийт да провери всеки познат букмейкър в Манхатън, дори ако предположеха, че Майрик е сред известните, или че не е от някоя друга част на града или дори Джърси. Освен това, човек като Матю Стар може би дори е използвал някоя агенция за залози или интернет — вероятно и двете, — ала ако представляваше взривоопасната смесица от отчаяние и чувство за неуязвимост, както го описа Ноа Пакстън, вероятно е търсил контакти и на улицата.

Разделиха се, за да се съсредоточат върху познатите букмейкъри в две зони. На Роуч се падна обиколката на Горен Уестсайд в радиус около Гилфорд! Хийт и Руук покриха територията край Стар пойнт — грубо казано от Сентръл парк саут до Таймс Скуеър.

— Това е вбесяващо — рече Руук след четвъртата спирка, уличен продавач, който ненадейно реши, че не говори английски, когато Хийт му показа значката си. Работеше за големите букмейкъри — количката му бе удобна спирка за залози и шишчета. Дим от грила му им подлюти очите и ги намираше, накъдето и да се обърнеха, а продавачът се мръщеше на снимките и накрая сви рамене.

— Добре дошъл в света на полицейската работа, Руук. На това му викам уличен Гугъл. Ние търсим. Така се прави.

Докато караха към следващия адрес, магазин за евтина електроника на 51-а улица, параван, специализиращ повече в залози, отколкото в уредби, Руук каза:

— Трябва да ти призная, ако преди седмица ми беше казала, че ще търчим по колички за улична храна, за да търсим букмейкъра на Матю Стар, никога не бих ти повярвал.

— Не се връзва с публичния образ ли? Ето в това сме различни. Ти пишеш за списания — трябва да продаваш имиджа. Аз трябва да видя какво стои зад него. Често се разочаровам, но рядко греша. Зад всяка лъскава снимка се крие истинската история. Само трябва да искаш да погледнеш.

— Да, но този тип беше огромен. Може би не на върха на елита, но може би като един малък Доналд Тръмп. А коя е Кимбърли Стар, Тара Рийд за бедни? Ако е бедното богато момиче, защо профуква десет бона по физиономията си?

— Ако трябва да гадая, профукала е десет бона от парите на Бари Гейбъл.

— Или е платила в натура на новото си гадже-доктор.

— Повярвай ми, ще разбера. Но жена като Кимбърли няма да започне да си брои купоните за храна и да яде полуготови спагети. Приготвя физиономията си следващия сезон на Ергена 27 27 Риалити шоу, където богат ерген си избира съпруга от няколко кандидатки. — Б.пр. .

— Да, ако следващият сезон е на острова на д-р Моро. — Не хареса реакцията си, но все пак се засмя. Това само го насърчи. — Или ако правят римейк на Човека — слон. — Руук захъхри и заломоти: — „Не съм заподозрян, аз съм човешко същество.“ 28 28 „Островът на д-р Моро“ е роман на Хърбърт Уелс, където гениален учен създава хибриди между хора и животни, а „Човека — слон“ е филм на Дейвид Линч, в който главният герой е чудовищно обезобразен по рождение мъж. — Б.пр.

След като се върнаха в колата — магазинът се оказа поредната задънена улица, — получиха обаждане по полицейското радио. Роуч забелязали Майрик пред сградата за залози „Оф Трак“ на 72-а Уест и започнали да действат, затова викаха подкрепления.

Хийт сложи сирената на покрива и каза на Руук да стегне колата и да се държи. На свой ред той грейна и рече:

— Може ли да пусна сирената?

Насред Манхатън възможността за високоскоростно преследване с коли е минимална. Детектив Хийт ускоряваше, спираше рязко, пускаше колата напред на инерция, завиваше рязко вдясно, докато отново не се принуждаваше едва след метри отново да набива спирачки. Докато продължаваше така да си проправя път към центъра, на лицето й бе замръзнало изражение на пълна концентрация, очите й се стрелкаха към всички огледала, после към тротоара, към зебрата, към един доставчик, който отвори вратата на микробуса си и само шофьорските умения на Хийт го спасиха от това да се превърне във ваденка на асфалта. В този трафик сирената и светлините не значеха нищо, освен може би за пешеходците — ала платната така бяха претъпкани, че дори шофьорите, на които им пукаше да направят място, едва имаха къде да свият.

— ’Айде бе, ’айде, мърдай — от дясната седалка викаше Руук към поредния багажник на такси. От адреналина гласът му бе пресипнал, а думите му излизаха пресекливо, когато поредните спирачки впиваха колана в гръдния му кош.